Обикновеният, скромният човек се стреми в живота да получи образование, да намери хубава работа и се задоми, да създаде деца и ги образова, това са целите му, властта и парите не го блазнят- разбира се парите са важни, доколкото да осигури приличен живот на семейството си, но не и натрупването им да стане цел на живот му.
Но има друг тип хора, за които парите и властта са самоцел. Някои от тях ги интересуват главно парите, придобиването им в големи размери по честен или нечестен начин, това е смисъла на живота им. Придобиването на много пари по честен начин е трудна работа, изисква се талант, нюх, предприемчивост и много труд. Придобиването по нечестен начин не изисква толкова труд, друг тих талант, комерсиален, и също нюх и предприемчивост. Изисква връзки с властимащите, даване на подкупи където и комуто трябва.
Други ги влече неудържимо властта. В нашите условия пътят към властта минава през кариерата във влиятелна политическа сила. Присламчват се към някой партия, и ако тази партия започва да залязва от политическия хоризонт преминават към друга партия. Стават депутати, министри, шефове на важни държавни агенции. Властта носи облаги, разполагат с офиси и служебни коли с шофьори, интервюират ги по телевизията, отпечатват снимките им по вестниците и немаловажно имат възможност да лобират в интерес на онези, за които парите са главна цел, и които им се отплащат по подходящ начин, финансово и материално. На смешно ниски цени се сдобиват с огромни апартаменти, разполагат със солидни банкови сметки, децата им по някакъв начин получават образование в скъпи престижни западни университети.
Щастливи ли са тези хора, които като че имат всичко? Изобщо способни ли са за разбират какво е това щастие и да го изпитват? Едва ли, нямат време да разсъждават за смисъла на живота и за това какво представлява щастието. Повечето от тях са аморални, а аморалният човек не е способен да изпитва щастие, той изпитва само удовлетворение от натрупването на богатство и притежаването на голяма власт, а то не е същото. А и нямат спокойствие- защото богатството и властта не са гарантирани, за да ги постигнат и запазят, те се борят със себеподобни в джунгла, където оцелява най- силният, най- кръвожадният.
Та ето пример- Доган, човекът който имаше и власт и богатство, на които се наслаждаваше досега, и сега е попаднал в челюстите на себеподобен хищник и се бори за оцеляване.