Преди да бъде име на участничка в риалити формати, Маца е име на героиня от романа на Димитър Талев „Преспанските камбани“. Маца е преспанка, която след триста кандърми пуска щерка си на училище при новодошлата учителка Иванка Руменова. Понеже „на женската челяд наука ѝ не требе“.
Това коментира във "Фейсбук" Георги Даскалов.
В сцената от романа Маца мие паници на бунара, а щерката се прибира от училище. Следва базов момент.
- Добър вечер, мила мамо. Маца изпуска паницата.
– Кой те научи така, чедо?
- Учителката. И заръча утре пак да ида.
– Ще идеш, чедо, Бог да я поживи учителката.
След като Маца разказва в махалата за ползите от ходенето на училище, старата къща на Аврам Немтур, която се ползва от „институцията“, се препълва и отеснява.
В днешното българско училище е останало малко от онова, Талевото.
Но все още я има вярата на българина, че училището е най-прекият път към замогване, благополучие и уважение в обществото.
Тази вяра няма аналог. Само в някои азиатски държави доброто образование е паспорт към висшето общество. Но в тези държави доброто образование е патент на висшето общество. Само то може да си го позволи. И така кръгът се затваря.
В България исторически и всякак образованието е било всеобщо и равно, още преди да имаме модерна държава.
И бедни, и богати са имали – и все още имат – равен достъп до качествено – каквото и да се говори, образование.
Това е българското предимство пред т.нар. развити демокрации.
Отклонение. В днешно време училището би трябвало да не е толкова инкубатор за знание, колкото за етика. Да учи хората на понятията за добро и зло.
Но това е друга и по-обширна тема.
Главното е, ако има кой да чуе и кой да разбере, образованието да остане, каквото е било – отворено и достъпно, демократично, за всички.
Може да е помпозно. Но от това зависи бъдещето ни като народ.
Честита новата учебна година. Бог да даде разум на министрите и на техните началници.