И така - предизборната кампания започна.
Ако вярваме на Алфа Рисърч - почти няма разлика в позициите на първите две сили спрямо предходните избори.
Въпросът е може ли нещо да се промени в кампанията. Моето виждане е, че освен ако ПП-ДБ не излязат с неочакван ход и нестандартно предложение към българите - с други думи не направят различна кампания - ще имат подобен резултат и брой депутати 35-50. Поради същата причина ГЕРБ ще запази 63-70 депутати.
Проблемът на рационалните хора - каквито безспорно са и лидерите, и електората на ПП-ДБ - е тяхната представа, че като обяснят логично същността на клиентелистките партии и покажат техните престъпления ще отвратят хората от тях. А огромна част от подкрепящите ги го правят точно заради възможността за клиентелизъм. С думи прости - да седнат на държавната софра. Разбира се, има и друга голяма част, която гласува за “стабилност” - дали заради големия гръб на лидерите или дългия престой във властта, чиито срамотии медиите прикриваха, създавайки илюзията за нея. А в моменти на обществена криза - хилядолетната история ни казва - хората са като стадо с нужда от водач.
И така, целият информационен поток става ирационален, търсещ тънки психологични струни - вместо да предоставя обективна картина за света, така че хората да вземат рационални решения за живота си.
“Демократичното контраразузнаване” дори стигна до разкрития за дезинформационни машини - вероятно и руска, и българска - които си работят с алгоритъм:
(1) Всеки ден пускат по няколко конспиративки, опорки или просто клюки - виждат кои хващат дикиш от споделяния и коментари;
(2) следва предаването им на платени коментатори и инфлуенсъри, които да направят темата национална;
(3) за да се стигне до третия етап - когато тя се подема от политически предавания на националните телевизии с подбрани говорители.
Пример - нищожен брой хора разбра целта на шоуто на Гришо-Ноле, но цялата нация разбра, че на Ноле му отказаха чалга парче. Ето как се премества ракурса от значимо към незначимо - за да се вкарат в оборот разделителни линии между различни групи хора на идеологически принцип.
А фашистката реторика точно това прави - създава паралелна реалност за “истински важните неща”; след това всява национална покруса за причинен позор и загуби на народа и накрая му посочва виновника, който да бъде наказан и преследван. Така правят -от САЩ до България - крайно десните и левите лидерски партии.
И хората губят връзката с рациото.
А я само си представете.
Ако хората гласуваха за лидерите, чиито стандарт на живот биха искали да имат преди да влязат, вместо след като са влезли в политиката - нямате представа колко различни резултати щеше да отчете Алфа Рисърч.
Или както би казал вероятно Паисий:
“О, неразумний юроде, поради что се срамиш да избираш хора, доказали себе си преди политиката вместо нищожества, посрамили нацията с опита си да се докажат в политиката?”
Коментарът на автора е публикуван на неговата Фейсбук страница