Интeресно, колко още безсмислени избори трябва да се проведат у нас, за да разбере българският народ, че цялата работа, наричана с гръмкото име парламентарна демокрация всъщност е една голяма измама. Тази теза може да ви се стори преувеличена, но ако се направи непредубеден анализ, ще се окаже вярна. Няма нормално обяснение на факта, че парламентарните партии в България не могат да изберат правителство. Ние ходим до урните и гласуваме с надеждата, че ще изберем достойни хора, които да ни управляват. Но това не се случва. Партиите се борят помежду си за власт и пари, за това кой да отчупи по-голямо парче от баницата. А баницата са нашите пари, които или отиват на вятъра или са ограбени.
Това коментира проф. Лъчезар Гроздински за "Гласове".
Избраните от нас депутати полагат клетва, че ще служат на България и българският народ. Но нищо подобно не се случва. Те се борят помежду си, борят се за власт и пари и хич не ги е еня какво се случва с България и българите. Ако ние, работещите българи не произвеждаме никакъв продукт, ходейки на работа, няма да получим заплата и неизбежно ще бъдем уволнени. Защо този елементарен принцип не важи за депутатите? Защо получават заплата за несвършена работа и защо не можем да ги уволним, а постоянно ги преизбираме? Може би по въпроса ще се изкаже Конституционният съд? Едва ли, тъй като той е продукт именно на тези импотентни и патологични партии.
Все пак, има известна надежда за бъдещето. Няколко стари партии се разпаднаха и са на път да отидат в небитието. Бившите комунисти – социалисти, които направиха всичко възможно, за да забавят преминаването ни от тоталитарна държава в демократична и от планова в пазарна икономика, най-накрая се сринаха, защото не можаха да се превърнат в социалдемократи. Турската партия – ДПС така и не защити малцинствата в България и бе завладяна от българи, за да я превърнат от полубизнес партия, в модерна бизнес партия. Христо Иванов избяга от провалилата се коалиция, опитвайки се да спаси политическата си кариера, след юридическите бози, които сътвори. Партията с неясното име „Да, България“ без него вероятно ще изчезне. Жалките останки от СДС – „Демократи за силна България“, които всъщност унищожиха своята майка – СДС, са управлявани от интелектуално и биологично джудже и е крайно време да си ходят. Любопитно е, как постепенно се спихва балонът на фалшивата партия на харвардските мошеници – ПП. Преодолял успешно Атлантическият океан, балонът на тези евроатлантици се спука. Те наистина успяха да направят промяна – доразрушиха България. Партията на телевизионният шоумен Слави също се провали. Оказа се, че политическото шоу е много по-сложно от телевизионното. Проруската партия на Константинов - „Възраждане“, която събира протестния и проруски вот на българите, се държи като догматична и стерилна партия и на практика е политически импотентна.
Остава водещата българска партия ГЕРБ, с лидер Бойко Борисов. Хитрият и умен пожарникар Бойко, успя да оцелее, въпреки масовите протести на част от народа. Все пак, той управлява сравнително успешно България в продължение на десет години. Да, той оцеля, не отиде в затвора, но каква цена плати и на кого? Никой не знае. Той спаси и себе си и партията, която остана първа политическа сила. Но никой не иска да си играе с него, защото знае, че ще бъде изяден. Бойко, за когото все още гласува немалка част от народа, не само че няма силата, но и не желае да управлява като водеща партия в една коалиция. Той, вероятно по нареждане, предаде властта на ПП-ДБ, с надеждата, че те ще го обикнат. Но те никога няма да го обикнат. Ще продължат да го мразят. Защото са не по-малко жадни за власт и пари от него. Да, Бойко спаси затвора, но угроби партията си и тя също няма бъдеще. Освен ако той не се оттегли в Банкя, където успешно да играе футбол. Може би, ако му гарантират, че няма да влезе в затвора, ще го направи.
Кажете за кого да гласуваме? За фалшиви, безотговорни, корумпирани, импотентни и полумъртви партии и политици, които не само че не служат на народа, а всъщност са против него. Политолозите и партийните лидери постоянно ни призовават да гласуваме. Да но за кого? Демокрацията предполага осигуряване на власт на народа. Но какво общо има тази партийна олигархия, която постоянно се преизбира, с народа? Не, лъжат ни, че има демокрация. Лъжат ни, че народът управлява България. Всъщност ни управлява малка група лакоми за власт хора, недостатъчно компетентни, вероятно корумпирани и напълно безотговорни. Това няма нищо общо с демокрацията. Всъщност, това е една голяма измама.
Има ли алтернатива на катастрофиралата парламентарна демокрация? Забрана на тези партии? Премахване на държавното субсидиране? Създаване на нови партии? Смяна на парламентарна, с президентска република? Мечти, мечти...
И все пак, българският народ трябва да покаже на тези партии, че вече не ги желае, че ги смята за некомпетентни и импотентни. Затова призовавам изобщо да не гласуваме. Нека се прочуем като парламентарна демокрация, в която никой не желае да гласува за партиите. Има и друга възможност. Да гласуваме за гордият носител на ордена „Магнитски“, за унищожителят на стари партии. Нека го изберем за министър-председател, с надеждата, че ще ликвидира всички партии. Тогава ще започнем на чисто.
Проф. д-р Лъчезар Начев Гроздински дмн завършва медицина през 1974 г. в МА-София. През 1981 г. защититава кандидатска дисертация в областта на ангиологията. През 2008 г. защитава голяма докторска дисертация. През февруари 2010 г. е избран за професор по Ангиология. От 2014 работи като началник Клиника по Ангиология и флебология и зам.-медицински директор в Ачибадем-Сити клиник – Сърдечносъдов център. През 2007 г. създава специалността Ангиология и е първият сертифициран ангиолог в България. Автор е на общо 137 научни труда в областта на ангиологията, включително на четири монографии. Бил е на специализации в Англия – 1989 г. и САЩ – Харвард – 1992 г. Председател е на Българското дружество по Ангиология.
Автор е на четири книги: „Никой никога не умира”, „Насилието – начин на живот”, „ Размисли за комунизма“ и „Истината ще ни направи свободни“.