Разбира се, че се моля за успех на Украйна във Войната! Аз съм свързан с тази прекрасна държава и с този удивителен народ от близо 50 години. Това коментира във "Фейсбук" Николай Слатински.
1975-1979 г. бях студент, 1982-1986 г. бях аспирант (докторант) в Харков.
Там са едни от най-близките ми приятели.
Малко преди войната бях в този любим град и се видях с тях, радвах се, че са живи и здрави.
Сега, когато те са под бомбите и пред опасността от окупация
(градът е толкова близо до Рашисткия православен халифат, колкото приблизително е Перник до София),
все по-често правя „вечерна проверка“ и се радвам, че са живи, но здрави не са и няма как да бъдат в този ужасен стрес, при това нечовешко напрежение, при подобна кошмарна игра на рашистка рулетка със смъртта...
Но молейки се за Украйна, аз не мога да си затварям очите за това, което се случва във Войната напоследък.
Имам огромни тревоги.
Някои неща дори не разбирам.
• Не разбирам, например, защо Украйна (скоро ще стане 3 години) не спира транзита на газ от Русия през своята територия, с което де факто обезпечава огромни суми, които подхранват рашисткия военен бюджет?!
Така Украйна позволява на Путин да воюва срещу нея и с пари, директно следствие от газа, минаващ през нейна територия! Това икономическо късогледство ли е или корупция?
Както казва мой украиниски приятел – Ние или правим бизнес с Русия, или воюваме с нея, „третьего не дано“, трети вариант няма!
Впрочем има, но е недопустим и абсурден.
• Не разбирам защо продължава да стои почти непокътнат Кримският мост!?
Украински удари достигат докъде ли не навътре в територията на Русия; украинците прогониха рашисткия флот от Черно море. А Мостът стои!!!!
Този мост трябва буквално ежедневно да бъде атакуван. Успешно, неуспешно – това е втори въпрос, но може да бъде направен неизползваем или прекалено рисков за използване.
Това е вторият абсурд, който не ми дава миг покой.
Свило ми се е сърцето, че нашата демократична общност от непосредствено, екзистенциално воюващи с рашисти и ислямисти, с аятоласи и хамаси, с чудовища и върколаци може да се пропука.
• Първо, защото предстоящите удари на Израел по Иран биха могли, опасявам се почти панически, да доведат до рязък скок на цените на нефта и това ще донесе десетки и десетки милиарди допълнително в путинския военен бюджет.
• Второ, защото предусещам с горчивина, че Израел и еврейското лоби в САЩ клонят все по-определено към Тръмп, докато Украйна е категорично за Харис.
Пиша това, дори имайки верни приятели евреи в България и в Украйна. И също така – давайки си сметка каква левичарка е Харис.
Болно ми е, че спадът на западната военна подкрепа за Украйна има преки и непреки резултати.
• От една страна, отново започва да се чувства дефицит от снаряди, ракети, бронирана техника и средства за противовъздушна отбрана във въоръжените сили на Украйна.
• От друга страна, безпрецедентно се провали и отпадна отдавна планираната поредна среща на върха в базата „Рамщайн“ и това не е никак случайно. Моите опасения бяха изразени в предния ми статус тук – че Западът се ориентира към ситуация, при която президентът Зеленски ще стигне до безпощадния извод, че Украйна не може все така да воюва без сериозни шансове на успех и ще трябва да приеме формулата Територии срещу Мир, която аз наричам Много територии задълго срещу Малко мир закратко.
Смут в анализите ми внасят два набиращи сила процеса.
• Първият е настъплението на рашистите по целия фронт едновременно, включително и в Курск (цялата курска операция на Украйна бе потресаващо смело решение и – за мен – акт на отчаяние). Има огъвания от украинска страна по дължината на фронта, свързани както с упоменатия недостиг на жизнено важни оръжия, техника и муниции, така и със затрупването на украинците с безчислено рашистко пушечно месо.
Рашистан воюва без никакво съобразяване с човешките жертви, докато цялата стратегия, която Западът 30 години проповядваше и на която ни учеше и нас, и Украйна бе, че главна цел е да се предизвикат неприемливи загуби на военна сила, които до сломят противниковата страна. При нас в Западна Европа обаче и 500 жертви на бойното поле биха били шок, за Рашистан и 500 000 жертви не променят нищо в нагласите ѝ за людоедска агресия.
• Вторият процес е свързан с присъединяването на севернокорейски войници и офицери към рашистките пълчища.
Някои иронизират този. Напразно!
Това има и непосредствено значение, защото 5000 севернокорейци означават срещу тях да се изправят 5000 украинци, а Украйна се задъхва в намирането (често ставащо с принуда и намеса на оперативни групи за вземане мъже на фронта из градовете и селата на тази изстрадала скъпа на сърцето ми страна).
Но то също така показва как интернационалът на диктаторите, на Злото се мобилизира и единодейства много по-ефективно, по-решително, докато ние на Запад се въобразяваме, че можем да продължи да живеем както обикновено, и какво че някъде отвъд Европа някаква си Украйна воюва с Путин....
По отношение на Войната аз се чувствам непредставен в Европейския парламент и в другите европейски и като цяло западни структурри, макар че винаги гласувам за свои представители там.
Нашите политици в Европа са сякаш глухи, неми и слепи за случващото се. Те могат (и трябва!) да се опитат да поставят началото на Дебат за опомнянето и сплотяването на Европа пред лицето на чудовищата, които рушат Света и обричат Човешката цивилизация на мъчителна агония и не дай Боже – на фатален край.
Два акцента трябва да са водещи в необходимостта от такъв Дебат.
• Първият акцент е „Или-Или“! Това със страшна сила е въпросът пред Европа – Или ще победим, Или ще погинем.
• Вторият акцент е „Сега или Никога“! Сега ако не се сплотим и не се вземем в ръце, Никога няма да се сплотим и да оцелеем.
Камбаната трябва да се бие силно и ... още по-силно.
Ножът е опрял до кокала, по-скоро, той вече пречупва гръдния кош на Европа и скоро може да се забие смъртоносно в сърцето ѝ.
И не е вярно, че е важното все някога – ако не можем сега – Европа да се обедини пред озъбената мутра на грозната и зловеща заплаха.
В голямата политика, в геополитиката не е в сила максимата По-добре късно, отколкото никога...
Винаги ще бъде никога, ако се надяваме това да стане ако не сега, то поне по-късно.
Винаги е Никога, ако се надяваме на все Някога!
За мен е трагично ясно:
Все някога означава само едно – Никога!
Моят живот е на доизживяване. Но ме боли за нашите деца и внуци. Те май не случиха на нас, техните родители. Ние не правим каквото трябва, за да им дадем шанс и те като нас (след падането на Стената) да живеят нормално и спокойно. Ако не им помогнем сега, значи извършваме спрямо тях не само огромно предателство, но и апокалиптично престъпление.
16.10.2024 г.