Текстът е публикуван в "Труд"
Кандидатите никак не ме улесняват. И този път партиите се държат така, сякаш ще се явяват на национални парламентарни или местни избори. Един щял да разпуска Народното събрание, друг щял да донесе бърза промяна за България, а трети ще изкорени бедността, като се солидаризира с когото му падне. Европейската политика не ги интересува. За ГЕРБ и БСП е важно коя ще е първа сила, за да си постеле за после. За Реформаторите и ББЦ е важно да вкарат поне по един човечец, за да продължат да съществуват. За мен обаче е важно хората, когато гласуват за европейски депутати, да гласуват за европейски политики, а не за регионални сметчици и локални тарикатлъци.
За мен не е без значение как например ще гласува моят евродепутат по въпросите за еднополовите бракове, наркотиците, кривите краставици, мултикултурализма и политическата коректност. Много важна ще бъде и позицията му за забраната на плодовите аромати в цигарите, както и по отношение на идеята за еднаквостта на зарядните устройства на мобилните телефони в Европейския съюз – сияен български принос.
Какъв Европейски съюз си представят нашите кандидати за евродепутати? Смятат ли, че той трябва да има общи органи на управление, обща финансова и данъчна политика или общ трябва да бъде само пазарът, включително и пазарът на труда, а по всички останали въпроси държавите членки да водят независима политика? Какво трябва да бъде отношението на Европейския съюз към Съединените щати? А към Русия?
Да си представим, че утре Европарламентът се види принуден да гласува икономически санкции срещу Русия заради едно евентуално военно нахлуване в Украйна. Как ще се държат нашите евродепутати? Каква позиция ще заемат например евродепутатите на ББЦ – тази най-нова перла в политическата ни парадигма? Този проект не принадлежи към никое европейско политическо семейство, но пък упорито се говори, че финансирането му е евразийско. Ако Бареков е евродепутат, ще подкрепи ли икономически санкции срещу Русия? Или ще припява на Волен Сидеров, който отскоро е върл русофил – едва ли безвъзмездно. Изобщо, напоследък се навъдиха доста мушмуроци с „древни“ ценности като национализъм и православие. Обаче за истинските националисти всяко допускане Русия да влияе на българската вътрешна и външна политика винаги се е приемало като национално предателство, а що се отнася до православието, то Путинова Русия и българските ѝ фенове не бива да забравят, че ако руското православие е на нивото, на което се намира днес, то е благодарение на богословите от Религиозния ренесанс, писали и издавали трудовете си в емиграция, прокудени и тормозени от същото КГБ, което създаде Путин. Но както и да е – това е тема на друг дълъг и мъчителен разговор.
Каква е позицията на нашите кандидати за Европейския парламент? Ще подкрепят ли Меглена Кунева или Светослав Малинов адекватни мерки за енергийна независимост и диверсификация на енергийните доставки? А ако това включва проучване и добив на шистов газ? Ще подкрепят ли Сергей Станишев или Георги Първанов преговорите за свободна търговия между Европейския съюз и Съединените щати? Какво мисли Бойко Борисов за програмата „Еразъм+“, насочена към образование, обучение и спорт, и подкрепя ли политиката за борба с младежката безработица? Каква е позицията на ДПС по отношение на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането и на политиката за разписване на норми за свобода на медиите? Как гледа Атака на Регламента за роуминга в Европейския съюз? Биха ли подкрепили от АБВ предложението за повишаване на цената на въглеродните емисии? Как гледат конкуриращите се кандидати на въвеждането на стабилизационните облигации и на Многогодишната финансова рамка 2014-2020? Ето на такива конкретни въпроси трябва да отговорят кандидатите за европейския парламент, ако искат почтено да се борят за гласа ни.
Официалната предизборна кампания би трябвало да стартира на 25 април, по Великден. Искрено се надявам тогава мислите на шефовете на предизборни щабове да поемат в тази посока, която се опитах да очертая в горната страничка. Носят се упорити слухове, че се готви люта компроматна война. Защо? Защо, по дяволите! Хайде да престанем да гледаме на политиката като на източник на доходи. Хайде да престанем да гледаме на изборите като на етапи от игра, в която накрая победителят грабва царската дъщеря и половината царство (с надеждата в един момент да го грабне и цялото). Игра, в която лидери на партии са готови да станат депутати извън страната си, само и само да ги има в политиката. „На кого ни оставяш, бащице!“ – ще се провикнат симпатизантите на БСП и ББЦ. „На кого ни оставяш, майчице!“ – кисело ще промърмори електоратът на Реформаторския блок, стига разбира се да се стигне дотам. Не искам да ставам свидетел как български политици припряно подтичват към самолета за Брюксел и не желаят да се обърнат назад, дори за да хвърлят камък. Искам да обичам себеподобните си и да доставям радост на безсмъртната си душа. Бог да пази България и, разбира се – Картаген трябва да бъде разрушен!