Вчера, пред очите ми изплува една позабравена статия, която съм писала преди около 35 години за изчезналия вече тогавашен вестник „Нов ден“. Изчетох я наново и установих, че за тридесет и пет години почти нищо не се е променило. Въртели сме се в някакъв поразтеглен кръг, радвали сме се от време на време, изпадали сме в депресия от време на време и сега пак сме там, от където сме тръгнали.
Защо? Къде сбъркахме? Дали пък такъв си е животът от век и веков и след нови 35 или 45 години пак ще се завърнем на същото място и ще попаднем в същата безизходица? Взели ли сме си достатъчна поука, за да можем сега да се измъкнем успешно от капана на вечното въртене в затворения кръг и да поемем във вярната посока? Обща ли е тя за всички ни или за всеки от нас е различна?
Би било полезно всеки от нас да поразмисли по тези въпроси и да открие за себе си верните отговори, защото, ако и този път не успеем – дните за размисъл могат да се превърнат в години за размисъл.
Сполай поне този път да успеем!
45 ГОДИНИ – МОЖЕ И ДА ПРОСТИМ,
НО 46ТАТА – НИКОГА!
Може за известно време да се мами целият народ,
може през цялото време да се мами част от народа,
но е невъзможно през цялото време да се мами целият народ.
АБРАХАМ ЛИНКЪЛН
Тази крилата фраза на великия американски борец за справедливост и свобода на личността е произнесена за първи път на 8 септември 1857 г. по време на речта му в Клинтън. Прелетяла като бяла лястовица през американската и европейската история, днес тя е особено актуална не само в България, но и в цялата, разпокъсана на дребни, враждуващи по между си държавици, полуколониална Балкания. Това е така, защото по тези земи, владени над шест века от ислямска или болшевишка Азия, скъсването с ориенталщината, робството и фанатизма е особено трудно, още повече, че тук винаги са господствали типичните за Ориента и болшевизма - коварство, измама, предателство и убийство на водачите в гръб.
Сега, когато в края на XX век, т.е. близо 130 години по-късно от САЩ, Югоизточната част на Европа преживява твърде бурно и емоционално своето закъсняло пробуждане от полуробството, анализът на американската история от периода на борбите между Севера и Юга, между робите и робовладелците и между едрия капитал и дребните собственици, може да се окаже дотолкова полезен, че да послужи като пътеводител за бъдещето на Балкания.
По онова време в САЩ, някакъв вирджински социолог Фицхю написал книга със заглавие "Роби без господари или всеобща канибалщина", доказваща, че общество от свободни и равноправни граждани е вредно, противоестествено и невъзможно. Жалко, че този господин не е доживял до канибализма на XX век, т.е. комунистическия капитализъм, та да продължи и обобщи проучванията си. Тогава би могъл да обоснове научно и претенциите на нашенските болшевишки дерибеи и в бъдеще да господарстват и експлоатират цялото българско население, но вече не като ЦК на БКП, а като президенти на частни фирми, банки и компании или пък като съветници, посланици, министри и председатели на партии. Наистина, сякаш твърде актуално и познато звучи политическия снобизъм и цинична арогантност на някои политици и философи от онова време, защитаващи експлоатацията на човека от човека във всичките ѝ познати тогава форми - робство, крепостничество и безправно наемно работничество.
Но - за какво става въпрос, каква е връзката, може би ще попитате, между опита за измама на американския народ, че робството е полезно и благородно, така да се каже - богоугодно дело, и опита да се измами българския народ, че е изял цялото си национално богатство под формата на масло и западно-ориенталски боклуци и че не му остава нищо друго, освен да, славослови по митинги и седенки новите си стари господари от нашенско-чуждестранната мафия. Както и още веднъж да им изплати под формата на дългове и данъци, това което вече веднъж са му окрали под най-мистериозни форми и прехвърлили отдавна в своите задгранични сметки?!
Ако питате за какво става въпрос, Господа новопокръстени буржоа, ритнали наивниците от предишната си партия и прегърнали радушно бившите си врагове / та нали и между тях дал Бог търтеи, спекуланти и вашево брата канибали, натрупали фабрики и злато от кръвта, пролята по двете световни войни/, ще ви отговорим най-учтиво. Става въпрос, разбира се, за
• грандиозния спектакъл с чуждестранно участие, който ни изиграхте, наречен от някои "Антикомунистическа революция 1989 г.";
• умело пробутания ни за президент "човек от народа” - отличен ученик на Живков и Макиавели;
• отгледаната и внедрена от специалните служби на Т.Ж. и КГБ креслива псевдоопозиция, която да предава отвътре интересите на народа и нацията във всички решителни исторически моменти;
• опита ви да измамите целия български народ, че така наречените "мирен преход" и "смяна на системата” се правят в негов, а не във ваш интерес;
• заговорът на червената мафия и чуждестранните ѝ партньори за "законна" трансформация и размножаване на Партията-кърлеж от твърде едър, стар и тромав групов капиталоканибал в многобройни млади канибалчета, кърлежи и пиявици;
• убийствения удар, който нанесохте върху наивния народ /т.н. труженици/, като изкупихте на безценица /ако изобщо сте плащали нещо/ и след това укрихте в частните си складове, всички ценни държавни /т.е. народни/ стоки, а после ги препродадохте на космически цени, наричайки цинично собственото си престъпление "Шокова терапия", т.е. лечение;
• отхвърлянето на паричната реформа и обмяната на парите, чрез които би се затруднило укриването и изпирането на получените по престъпен начин средства;
• изпращането на нашенеца за "зелен хайвер" - да изземва и брои камъните на общопартийните колиби, вместо да конфискува златото, доларите и картините, натъпкани в частните сейфове на господата-комунисти;
• отклоняването на нормалното изискване да се представят пред компетентните органи поне досиетата на кандидатите за президенти, народни представители и местните органи на власт, с което създадохте възможност отново да се вкарват вътре всевъзможни агенти на конци и след това да се дестабилизира страната чрез конюнктурни компромати.
И изобщо - СТАВА ВЪПРОС ЗА ВЕЛИКАТА ИЗМАМА, НАРЕЧЕНА "СМЯНА НА СИСТЕМАТА", КОЯТО ВСЪЩНОСТ СЕ ОКАЗА САМО СМЯНА НА СТАРАТА, ИЗТЪРКАНА СИСТЕМА НА ЕКСПЛОАТАЦИЯ С НОВА, ПО-МОДЕРНА. Както казва нашият народ - "Преоблякъл се Илия и като се погледнал - пак в тия!".
В какъвто и цвят да се преобличате, господа другари, пак ще се намери някой да извика: "Царят е гол! Ама това не е нито президента, нито царя, а червения октопод!" Затова, по-добре не се самоизмамвайте, че нещата още дълго ще вървят така безобидно за вас, ами навреме се пръждосвайте по разните там американски, австралийски и английски острови. Халал да сте им на англосаксонците! Може да им свършите работа като обект на научни изследвания.
Хората по тия диви балкански земи - и тия дето се смятат българи, и тия дето се смятат турци, и тия дето се имат за християни, и тия дето се имат за мюсюлмани - и едните и другите, все са били роби на труда и знаят за какво става дума. И така им е дошло до гуша, че не само не желаят, но и няма да допуснат смяната на досегашната система на експлоатация, терор и тормоз с друга, па макар и по-модерна. Те искат ПРЕМАХВАНЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ЕКСПЛОАТАЦИЯ ВЪОБЩЕ КАТО ТАКАВА, във всичките ѝ разновидности и форми и няма да се оставят дълго да бъдат заблуждавани с демагогска фразеология и празни обещания. Не желаят да носят никого на гърба си и - толкоз! Ако няма друг начин да изхвърлят кърлежа в блатото, ще продължат както досега - ще се правят, че работят, а всъщност няма да работят. Няма хляб за тях, но няма и кръв за кърлежа. Този начин на борба Ганди го наричаше "активна пасивност".
Великите хора, затова са велики, защото казват с малко думи и на глас, това дето ние, другите, си го мислим само на ум и се страхуваме, пък и не умеем да го кажем на глас. "Може за известно време да се мами целият народ, може през цялото време да се мами, част от народа, но е невъзможно през цялото време да се мами целият народ” е пророкувал преди повече от сто години големият Абрахам Линкълн. Преведено на български това означава, че все ще дойде ден, в който това бавно мислещо българско население ще проумее нещата и тогава - Боже, помагай на великите Остап Бендеровци. Защото нашенецът по природа е "преклонена главица", но усети ли, че го мамят и правят за смях - и дяволът не може да бъде толкова изобретателен, колкото той в своето отмъщение.
Пък и, нека не се лъжем - и този път му пробутаха динена кора и го подхлъзнаха на президентските избори. Той, завалията, така и не разбра как е избирал между ТОДОР Желев и Желю ЖИВКОВ и кого е избрал. Но крайният резултат, все пак, вече му е ясен - България се управлява от "Ж"3! Да ни е честито тройното "Ж" !
Е, ще питате ли още защо четиридесет и петте години могат и да бъдат простени, но четиридесет и шестата - в никакъв случай, никога! Защото и децата вече знаят, че през тези 45 години сме били под съветска, т.е. чужда окупация, а окупираният няма друг изход, освен да слуша и изпълнява. На война, като на война. 46-тата и следващите я години обаче са си предимно наше собствено дело, на нашенските доморасли канибалчета /чужд сценарий с наши режисьори и изпълнители/.
Затова е невъзможно и няма да ви се прости.
Тези, които мръзнаха по митингите и ви отдаваха цялото си сърце, докато вие сте правили кариера, те няма да ви простят.