Преди промените в Конституцията дори в най-лошия случай можехме да си караме с работещ Парламент и служебен кабинет в очакване на новия Спасител.
Вече и това е блокирано. Отказват с гърчове и лупинги, но упорито, да изберат председател на Народното събрание, а с това и то да заработи, от страх че президентът Румен Радев може да направи служебен премиер новия парламентарния шеф.
И той да си докара съпартийци и съмишленици. В случая: Рая Назарян - "гербери", Андрей Цеков - "жълтопаветници", Петър Петров - националисти, Наталия Киселова - "комунисти", Силви Кирилов - един Слави знае какви, и т.н.
Вярно е, че Радев може да си остави настоящия служебен министър-председател Димитър Главчев за премиер, ако му се вижда най-приемлив от присъстващите в тънката "домова книга", но първо трябва да заработи парламентът.
Христо Иванов се усети какви ги надробиха неговите и се оттегли, но забърканото остана, а блокажът е отвратително нелеп и колкото и да ненавиждат Радев, трябва да се върне по най-бързия начин поне старото положение.
Защото така ще е всеки път до идването на следващия Бял кон с мнозинство, достатъчно да прескочи подобно нелепо препятствие, поставено на инат.
Напълно прав се оказа Андрей Райчев, когато преди изборите изрази съчувствие в аванс към Първан Симеонов, Митко Ганев и останалите водещи "лози". В конкретния случай беше заради непредсказуемия резултат между "двете ДПС-та".
Но съчувствието би трябвало да продължи. Някои от по-опитните анализатори вече гостуват с видимо неудобство в студиата, а по-новите в бранша още малко ще продължат да се наслаждават в опиянение на падналия им гювеч за публичност.
Мъчителна гледка от сутрин до вечер. Особено, ако е свършило кафето...