Гласовете на Лорер и Божанков от ПП-ДБ провалиха избора на Силви Кирилов за председател на НС. ПП поиска да ги изключи от ПГ на партията, а ДБ са категорично против това решение. Защо се стигна дотук и какво да очакваме?
Два гласа провалиха в четвъртък избора на най-възрастния депутат Силви Кирилов от "Има такъв народ" за председател на 51-ия парламент, а с него и възможността за служебно правителство, което да не е обвързано с ГЕРБ и фигури като санкционирания за корупция Пеевски - и разделиха общността, подкрепяща ПП-ДБ. Защото двата гласа бяха от втората парламентарна група на либерали и градска десница, която се обединява с националпопулистите и евроскептици от "Възраждане", МЕЧ и ИТН. Така и седмият опит за избиране на председател на НС беше неуспешен.
Двата лагера
Единственият евродепутат на "Демократична България" Радан Кънев (ЕНП) определи това общо гласуване като "груба и трудно поправима грешка". "Никакви аргументи от типа "да спрем Сарафов" (и.ф. главен прокурор и единствен кандидат за нов главен обвинител, б.а.) не оправдават съюзяване с антиевропейска, путинска, антидемократична и антипазарна политическа формация. Не и в днешния геополитически момент, а според мен - никога", написа той във Фейсбук. Част от симпатизантите на ПП-ДБ са съгласни с тази теза, другата смята, че негласувалите за Кирилов - Явор Божанков, гражданска квота в ПП, и Даниел Лорер, са "предатели", "слуги на Борисов/Пеевски" и напълно заслужават да напуснат парламента. "Резултатът (от гласуването им, б.а.) е в полза на Делян Пеевски, който се добра до парламента с купуване на гласове и подправяне на протоколи", коментира във Facebook бившият премиер и съпредседател на ПГ на ПП-ДБ Николай Денков.
Броени часове след гласуването ПП съобщи, че с решение на Изпълнителната комисия е изключила Лорер, който е един от основателите на партията и в тясното партийно ръководство.
Но срещу изхвърлянето му заедно с Божанков от парламентарната група на коалицията, се възпротиви ДБ - формацията, която първоначално също не пожела да подкрепи кандидата на ИТН заради "ценностни различия" с "Възраждане". Само за два дни ДБ смени позицията си на 180 градуса. Най-напред остана в пленарна зала, но не гласува - с аргумента, че "така нито помага, нито пречи", както обясниха от ДБ, макар де факто действията ѝ да намалиха кворума. Но и това не помогна за избора на Кирилов.
След това промени позицията си и предложи компромисен механизъм, според който всяка парламентарна група да делегира равен брой гласове за избор на председател - по седем, но без ДБ. В крайна сметка от обединението решиха да дадат "еднократно подкрепа" за Силви Кирилов с уговорката, че това не означава каквото и да е мнозинство - за да бъде отблокирана работата на парламента. Де факто обаче е плаващо мнозинство. Но помощта не сполучи заради Лорер и Божанков, чието право да изразят мнение, различно от гласуването на групата на ПП-ДБ, пък бе подкрепено от депутати от ДБ с постове в социалните мрежи.
Тези противоречиви позиции на "Демократична България" са трудни за комуникация. Изглежда, че са били убедени от по-големия си партньор да подкрепят Кирилов, независимо от публични твърдения, че няма да го направят, за да не бъдат "пакетирани" с проруската "Възраждане". Само преди три месеца Кирил Петков твърдеше, че не може да се предават европейските ценности и как партията на Костадин Костадинов прокарва "фашистки текстове" с т.нар. си закон срещу "джендър пропагандата" в училище, подкрепена от ГЕРБ.
Дългосрочни рискове
Само че се оказа, че "прокремълските агенти на влияние", както ги определи Радан Кънев, лесно могат да бъдат преглътнати и залогът едва ли е единствено изборът на председател на парламента. Не са убедителни уверенията на ПП-ДБ, че така ще се попречи на Висшия съдебен съвет (ВСС) да избере Борислав Сарафов за главен прокурор, допуснат за изслушване на 16 януари. ГЕРБ-СДС вече поиска от Конституционния съд (КС) да разтълкува дали парламентът има право да блокира с промени в закона ВСС с изтекъл мандат да избира нов главен прокурор.
Несъмнено изборът на Кирилов би означавал мнозинство и участниците в него ще очакват "възнаграждение" за подкрепата. Обществото не знае какво е договорено срещу нея - министерски и/или други властови кресла при бъдещо служебно правителство, квоти при избора на политическа квота във ВСС, което мнозинството от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС не успя да направи. Очевидно подкрепата е скрепена с договорки предвид яростта, в която изпаднаха от "Възраждане", ИТН и МЕЧ след проваления избор на Силви Кирилов.
Уж временното съюзяване на ПП-ДБ с тези партии е не само политически ход с краткосрочни последствия, но и индикатор за дългосрочни рискове. Създава се усещането, че коалицията пренебрегва европейските принципи заради краткосрочни цели. Рисковете от такъв курс включват загуба на подкрепа на проевропейски настроените избиратели и подкопаване на вътрешната стабилност в ПП-ДБ.
Разногласията
Последиците от позицията на "Продължаваме промянат" относно Даниел Лорер и Явор Божанков, който е от гражданската квота - по-рано беше депутат от БСП, ще отекнат и в коалицията с ДБ, и в "Продължаваме промяната", където не всички са съгласни с изключването им от парламентарната им група. Това е видимо пропукване в партията, създадена от Кирил Петков и Асен Василев след протестите срещу ГЕРБ, прокуратурата и завладяната съдебна система преди 4 години и участието им в служебен кабинет на президента Румен Радев. Гласуването за кандидатурата на Силви Кирилов разкри вътрешни разногласия в ПП, която претендираше да обедини реформаторския потенциал на протестите от 2020 година.
С противопоставянето и на депутати от ДБ, които няма да подкрепят изключване на Божанков и Лорер от парламентарната група, коалицията изглежда все по-нестабилна, а надеждите за ефективна управленска формула избледняват. В ПП-ДБ вече не говорят за обещанията си коалицията им да има говорител, като част от стратегията да се представят като по-организирани и последователни и да се избягват неясноти или противоположни публични изявления от различни лидери.
Говореше се и за създаване на органи за вземане на решения, с редовни консултации и обсъждания за важни политически въпроси, в контекста на по-широката идея за нов политически модел, основан на прозрачност и по-малко централизация. Противоположните позиции при гласуване на кандидатурата на Силви Кирилов са поредно доказателство, че никой в иначе общата парламентарна група на ПП-ДБ не мисли за такъв. Но разпадът на коалицията ще е пагубен и за двете формации и този труден съюз засега ще продължи.
Същевременно "Възраждане" и ИТН укрепват позиции като "балансьори", които могат да диктуват дневния ред на парламента. Партията на Костадинов завзема територията на антиГЕРБ и антиДПС реториката, а формацията на Слави Трифонов изглежда най-близка до президентството.
Технологията, по която се канят да изхвърлят Божанков и Лорер от ПП-ДБ, обаче не е ясна предвид факта, че парламентарни групи всъщност няма. Но ако се случи, групата на ПП-ДБ се изравнява по брой депутати с тази на "Възраждане" - 35, и не е известно на кого би бил връчен вторият проучвателен мандат за съставяне на правителство. Ако изобщо се стигне до такъв.
Не на ИТН, не на "Възраждане", написа Божанков, който напомни, че ИТН не са се отказали Кирилов да е служебен премиер, а той "не е в състояние да води две-три заседания дори служебно". Не приемам създаването на управленско мнозинство с "Възраждане", обяви и Лорер.
Ще има ли "санитарен кордон" за "Възраждане" - или ценностните различия се преглъщат по-лесно от Делян Пеевски?
***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.