Паулина Шишкова: Политическата обстановка през погледа на една пешка

Позволих си да напиша статията, защото смятам, че е редно да се даде думата за становище и на редовия българин – този, който не е журналист, политик, професионален анализатор, телевизионер. Освен това, за разлика от държавните служители и съдиите, съм наистина независима от всякакви хора и партии, защото никой досега не е проявявал интерес към мен и никоя личност или политическа партия не са ми харесвали. (Аз съм Паулина, а не Полина, както неправилно ме бъркат с бивша депутатка от БСП). Не са ме давали и по телевизията, а и фотографията ми липсва в публичното пространство. Но смятам, че като не съм платена и не работя нито в обществения, нито в частния сектор, мога да изразя свободно мнението си за днешната обстановка. Сигурна съм, че мнението ми ще бъде споделено от огромното мнозинство от народа. То не клони нито надясно, нито наляво, нито напред, нито назад.

И така, какви са впечатленията ми от моментния период.

Първо, народът (а не само GEN Z) не харесва както мнозинството, така и малцинството в парламента. Затова хора от всички цветове и поколения се изсипаха на площада, когато им се предостави такава възможност. Те изразиха своето недоволство от некомпетентността на всички, които заемат постове в държавната машина. Изразиха възмущението си от това, че ги управляват хора, чийто коефициент на интелигентност е по-нисък от техния и това им пречи да се развиват и реализират. И не толкова корупцията по горните етажи, за която само се говори имагинерно, но не се пипа и вижда, уврежда нашата психика, а безсилието на управляващите, тяхното незнание и неумение да упражняват управленските си функции.

Второ, опозицията се е въоръжила с две пушкала – Пеевски и корупция. За всяка неудача те стрелят ту с едното, ту с другото или и с двете.

Трето, протестът на 10.10.2025 г. отвори клапана на народното недоволство и пусна малко сгъстен въздух от бутилката. Така протестът спаси управляващите. Той намали налягането на народното недоволство, което заплашваше бутилката да гръмне след началото на 2026 г. За пореден път ППДБ спасиха Борисов и Пеевски от народния линч.

Четвърто, събитията показаха няколко характерни черти на ГЕРБ. Тя е най-страхливата партия и то не само за България. Тя отстъпва и при най-малката тревога и бяга от бойното поле. Добре, че никой не напада страната ни, защото не виждам кой ще защити и отбранява българския народ. ГЕРБ е опортюнистична партия – тя се възползва от конкретната обстановка и извлича максималната полза за себе си. В протеста тя видя възможност да се оттегли „достойно“ от властта, защото положението ставаше напечено. То се напичаше не толкова от протеста на симпатичните и безобидни Джензита, колкото от резултатите на досегашното калпаво управление. ГЕРБ винаги обвинява някой друг за последиците от своите действия. Тя никога не отчита своите грешки. За социалните плащания в бюджета обвини БСП, за калпавия бюджет –предходните бюджети на Асен Василев, за заемите и дълговете – пак него. Но най-великото творение на герберската мисъл е, че не си харесва собствения единствено възможен бюджет и така се солидаризира с протестиращите.

Пето, ГЕРБ плахо се оглежда за нова партия. И понеже такава на хоризонта не се задава, реши да „натопи“ президента, че той прави своя партия. То не бяха приказки, не бе чудо. И защо ГЕРБ толкова много иска да види президента на партийния тепих? За да покаже, че и той е като тях - няма да се справи с положението. Освен това, ми се струва, че като нищо в бъдещия парламент ще иска да се коалира с новосъздадената партия. А ГЕРБ знае как да омайва новобранците.

Шесто, събитията показаха, че президентът няма (поне засега) да оглави партия. Той вероятно преценява, че в момента изборният терен е кален и може да се подхлъзне на него. Като човек с интуиция (все пак е зодия „близнак“), той усеща, че атмосферата не е благоприятна, за да рискува със своя партия. Затова ще изчака и тези, а може би и следващите избори да отминат.

Седмо, народът разчита в момента само на себе си, на никого не вярва, разсъждава, за да вземе най-разумните решения и да се спасява както винаги сам. На нас, гражданите, ни остана само едно – да си слагаме спасителния пояс, да се гмурнем в бурния океан и да плуваме, колкото можем, просто, защото нямаме друг избор.