Постоянната политическа криза винаги крие риск от нещо по-критично и дори катастрофично.
Управлението си има свои закони и канони и няма как то да е слабо и самооотстранило се от проблемите на страната, а страната да продължава да живее сякаш всичко ѝ е наред.
Глупостта, безотговорността, неспособността и алчността на хората на власт, на хората във властта може да донесе много беди.
За това предупреди във "Фейсбук" Николай Слатински.
Докато политиците лудуваха неналудувайки се, някак нещата на пръв поглед си вървяха. Но властта започна да пипа там, където е много опасно да се пипа. Където не се пипа!
Доскоро смятах, че на българския политически календар е началото на май 1934 г.
Сега започвам да се притеснявам, че на финансово-икономическия ни календар е началото на октомври 1929 г. И някакъв черен четвъртък дебне зад ъгъла.
Само аз ли чувам тътена от разместването на пластовете под държавата?
Само на мен ли ми се струва, че основите на тази объркана държава - фактически толкова дълго време просто неуправлявана или управлявана просто - са паянтови и прогнили?
Време е вече - знам ли как - но някак и то решително Брюксел да се намеси и да озапти онези, които си играят с България, сякаш са я намерили на пътя. Гледам към Брюксел поради липса на знаеща и можеща, стратегираща и визионираща опозиция... Един наивник на твърде напреднала възраст.
Тревожа се, защото макар и сравнително малка като финанси и икономика за размерите на ЕС, България може да се окаже тригер, спусков механизъм за сериозна европейска криза. Понякога, ако не и почти винаги веригата се къса на най-слабото си място.
Много ми се иска да не съм прав.