Коментар на Ивайло Нойзи Цветков:
"Talk right, act left": Ако го преведем на английски, ще се получи двусмислие - "говори дясно, действай ляво" или "говори правилно". И второто става. А защо смятам, че това е фундаментален проблем на българската политика, особено в последните 4 години, след лошо изменажираната пандемия и забавните превратности със седем поредни избори?
Повсеместното раздаване никога не е довело до добро
Отговорът, почти като по покойния гигант Тери Пратчет, ще ми отнеме няколко години, а знам, че имате няколко минути. Помислете малко: Официалният наратив на почти всички, включително най-новоизпечените евроатлантици, е подчинен на мантри като "повече инвестиции" (особено чуждестранни - "насам, чуждестранний бизнес народе"), "повече работни места" (не е ясно кой ще ги създаде? Някой от БСП или друг филанкишия?), "улесняване на малкия и среден бизнес" (възприет като "добър", а не лошите там другари олигарси). Винаги се напомня и дясната данъчна система с плоския данък, но пък никой не споменава как има иначе 400 сравнително честни начина другарите олигарси да смучат и от кварталното магазинче. Митологемите "дерегулация", "децентрализация", "оптимизация на държавния апарат" и т.н. се сблъскват с реалността.
Докато говорят вдясно и медийно галят бавно бизнеса по ерогенните зони, българските политици всъщност следват максимата "бухай здравата в държавната хранилка, начело с репресивния апарат". И тук няма невинни финансови министри напоследък. Всички те удобно са забравили (или не са знаели), че първата дума на всеки наистина десен финансов министър, дори да го бутнеш насън, е "не". Явно спешно се нуждаем от някой като шведския премиер Улф Кристершон или пък дясната ръка на Рейгън - покойния Доналд Рийгън, който е наистина десен, за да каже, че държавното повсеместно раздаване никога не е довело до нищо добро.
Всички консумират едно популистко "ляво"
Има много просто обяснение - "учиш ги лошо", както казваше прадядо ми, царския конен офицер, "и искат повече наготово". А тази популистка система на раздаване, която често определят като "лява" под предлог, че държавата помага - води до тъжните изводи как милиони в Европа, отчасти и у нас, увисват на "социала". Разбира се, духът на политическото време у нас направи така, че социалните помощи плюс относително евтино купените гласове да бъдат съставна част от политическата практика, докато иначе по медиите сме "загрижени" за бизнеса и работните места. И на фона на това безразборно държавно раздаване в последното десетилетие у нас, остракираната Корнелия Нинова изпищя, че "цялото ляво изтече в канала". Не, прекрасна моя, в канала изтекоха единствено смехотворните приказки на вашата линееща уж "лява коалиция", а вашите омразни уж врагове - начело с ГЕРБ и ПП - всъщност "консумират" това ляво, за което говориш.
Има и социокултурен аспект тук, не само икономически. Той включва говоренето разпалено за "българщината" - но не просветено родолюбие, а бухане в главите на хората масово на един вид националистически псевдоморален компас, според който ние сме най-великата и най-стара европейска нация и на практика сме създали живота на Земята. Чак след нас идват дядовците на съвременните македонци, месопотамската цивилизация, Гилгамеш, елините и т.н. Тук мога да иронизирам до безкрай, но не ми е смешно, защото тези глупости биха могли да бъдат проследени до днес - до най-новото ново, нарекло се ляво.
Опит за гарантиране на гласовете на цели прослойки
Защо това се случва? Защото ако подметнеш на определени прослойки де факто неизработени държавни пари, си гарантираш, предполагаемо, гласове на гилдията и семействата им. И защото знаеш, че рано или късно този наш политически импас ще се разпадне от само себе си. А пък ако сервираш на хората под и около линията на бедността еднократни дребни подаръци, може също да гласуват, кой знае?
Разбира се, всичко това вече е подчинено на един когнитивно жалък порив - всячески да атакуваме истински дясната либерална демокрация, да я смажем културологично, защото в нейното ДНК е и меритокрацията, т.е. възможността най-добрите и предприемчивите да се самоизбутват напред, без да им се пречи. Тук веднага ще добавя едно важно уточнение - нека да помагаме държавно на всички изпаднали в приемлива невъзможност, но не и на онези здрави и прави на "социални", които живеят на гърба на нашата популистко лява държава. Сякаш онази "немытая Россия" на Лермонтов.
"Кучетата си лаят, керванът си стои"
Нашите политици наистина говорят разни десни работи, но - сякаш са наследници на Живков - действат в стил "на всекиго по малко, да не писка".
В едно съм сигурен: така няма да станем Полша и всъщност - нищо няма да станем. Дори няма да извървим малки стъпки по пътя на социалната държава (welfare state) като Румъния. Или да въведем рудиментарни правила като следвоенна Австрия, която наистина помага на бизнеса, но работи за намаляване на бедността чрез внимателни и относително умни мерки, а не чрез запушване на устите им с дребни държавни подаяния. До следващите избори.
За край, ако позволите: Един от фундаменталните проблеми тук е, че нашата власт и общо политическо разбиране нито помага на бизнеса вдясно, нито дава достатъчно на масата вляво.
Затова - да се посмеем заедно с другарите олигарси/политици. Благодарение на които можем да преправим поговорката: "Кучетата (като мен тук) си лаят, керванът си стои."