Няма лошо! Имаше един прекрасен руски филм „Иван Василиевич си сменя професията“, страхотна комедия която никога не омръзва, актуална за всички времена. Комедия, да! Дали в живота ако определен актьор реши да си смени професията върви целенасочено и към смяна на жанра – към комедия, а може би и към трагедия? Въпросът е спорен, но при всички случаи актьорът си остава актьор, това не е просто професия, това е призвание, талант, дарба и ако той, актьорът тръгне с тази си дарба да се вре в други професии, където не се изисква кой знае каква дарба, то тогава жанрът определено става траги-комедия!
Историята е богата с такива примери – актьори станали министри и президенти. Все пак актьорът може да изиграе когото си поиска, но не винаги. Ако не му дадат определена роля или образ, няма как да го изиграе и така той още по-стремглаво се стреми да го изиграе в живота. И какво става тук?! Той тръгва към съответния образ на яве, на сцената на живота, а не на тази в театъра или от екрана. Актьори са изиграли велики диктатори, президенти, лидери, генерали, царе, военачалници, императори, но след това излизат от роля, пият едно уиски, оставят лиричния си герой в архива на тяхното порт фолио и продължават напред. Но не с всички е така. Някои актьори вманиачено се стремят да станат лидери, министри, президенти, крале, императори.....Кралете и императорите са недостижими, лесно се играят на сцената, трудно е да им седнеш на стола в живота. Затова някои актьори се задоволяват с по-нисша степен на лидерство, като министри и президенти. Но какво става когато истински актьор заеме такава длъжност?! Тогава става „Мамма Миа“!
И започва една песен безкрайна „Мамма Миа“! Едно е да изиграеш Бонапарт Наполеон или Цезар, друго е да му седнеш на стола наистина. Едно е да играеш министър или президент, друго е да станеш такъв наистина, в реалния живот. Кой в този случай е губещият? Публиката, разбира се! А кой печели – артистът! Нейно Величество публиката в този случай е огромна, необятна и неизчерпаема – тя е цял един народ на една държава плюс целия свят. Ето на това му викам аз – в главната роля! Цял свят или ти аплодира или те освирква, но какво ти дреме дали те освирква или аплодира, когато става въпрос за целия свят! Но, да не забравяме, един много важен факт – актьорите не могат без режисьор! Все някой трябва да режисира и да дърпа конците иначе филмът няма как да стане, а театралната постановка без режисьор ще се провали още в първото действие. Така че и на политическата сцена актьорите дори не кихат без да им е дадена команда свише от „режисьора“.
Не дай си Боже ако постът заеме талантлив актьор! Тогава всичко се умножава и утроява, защото талантливият актьор може толкова добре да си играе ролята, че никой да не разбере всъщност какво прави, какво ще направи или какво вече е направил в държавата, по простата причина, че е талантлив! Той талантливо може да лъже, талантливо може да се радва и да плаче, талантливо може да убеждава, убедително може да накара публиката да му повярва и така да си остане во веки и веков в ролята на министър или президент, вече кой как се уреди! Настроенията и емоциите на актьора – президент или актьора – министър са неуловими, защото той винаги ще е в роля, а тази роля за този голям хонорар той ще я играе дълго и успешно, защото на никой актьор не му се слиза от такава голяма сцена – от световната, и от такъв широк екран – глобалния за цялата планета. Политиката за актьора е най-мечтаната халтура! И защо ви ги говоря всички тия неща, та аз безумно обичам и уважавам актьорската професия, тя е част от моето семейство. Не е проблемът в професията, а в стремежът към онзи глобус от един стар филм , към глобалните роли, които не са за всеки играч. И ако актьорите са талантливи, а те безспорно са такива, нека ни радват нас, простосмъртните, от сцените и екраните, а не от новините на малките ни телевизори в кухнята, защото вече залъкът ни присяда като гледаме тази световна трагична комедия доста зле изиграна от доста талантливи актьори, които са забравили дори да минат на грим. Ах как искам актьорите да не са министри и президенти, а да са онези истинските добрите талантливите артисти които да радват вече напълно "мъртвите" в света души продали се на Луцифер...Те си мислят, че като Дориан Грей продавайки душата си на онзи с рогата ще останат вечно млади, красиви и несменяеми на световната сцена, но това е заблуда...а когато се осъзнаят едва ли някой вече ще иска да гледа този филм и едва ли някой ще повярва на новия сценарий....
Оля АЛ-АХМЕД