Операциите с робота „Да Винчи” са по-прецизни. При тях има по-малко кръвозагуба и неколкократно увеличение на органите, което не може да се види с просто око, изтъкна предимствата на апарата проф. Славчо Томов, ректор на Медицинския университет в Плевен, където има инсталирана технология със симулатор за обучение на „Да Винчи Си”. Какво представлява тя, разказва за читателите на Факти.бг проф. Томов.
- Проф. Томов, кое е важно за пациентите да знаят, освен че има по-малко кръвозагуба при този вид операции и че ще бъдат по-бързо изписвани след интервенцията?
- Категорично апаратът има по-добра прецизност, защото първо се работи с много фини инструменти и второ под неколкократно увеличение. Виждат се и най-малките детайли, които с просто око на отворен корем, дори не ги забелязвате и ги пренебрегвате.
- Какъв вид операции мога да се извършват с робота?
- Гинекологични, урологични, както и заболявания на дебелото черно и други коремни органи, като последните се извършват от коремни хирурзи.
- За момента сте се концентрирали върху гинекологията. Възнамерявате ли за коремна хирургия да се ползва апаратът или няма възможност за момента?
- Възможно е, но въпросът тук пак опира до реинбурсирането, т.е. до намирането на средства за всяка една операция. Системата дойде с възможност за 10 допълнителни операции да бъдат направени и от тук нататък ние трябва да търсим опции за всяка една коремна или урологична операция. В противен случай трябва да ощетим някои от нашите пациенти. Това е парадоксът.
- Ако дойде при вас пациент с коремен проблем и подходящ за операция с робота, ще може ли да я извършите?
- Да, екипът е готов и такава операция може да бъде направена.
- Каква е цената?
- В момента болницата прави изчисления.
- На година колко студенти обучавате за работа с робота „Да Винчи”?
- До момента с интензивните курсове, които провеждаме, включително и с тренажорите, сме обучили над 300 човека.
Досега акцентът беше следдипломното обучение и специализация. Но идеята е това да се превърне в дисциплина, която да влезе в учебния план за обучение на студентите по медицина. Засега провеждаме само т.нар. „лабороскопски училища” по хирургия. Досега са проведени две и предстои трето такова лабороскопско училище. Под тази форма обучаваме студентите, но имаме идеята да бъде въведено като съвсем нова дисциплина в учебния план за обучение на студенти по медицина.
Автономията на ВУЗ-овете позволява да бъде разработена такава програма и тя да бъде приета от съответните факултетни и учебно-методични съвети и накрая на бъде одобрена от академичния съвет. Бидейки одобрена от него, ние може да я включим като промяна в учебния план.
- Студентите по медицина след кой курс могат да преминат обучение на роботозирина хирургия?
- Трябва да са преминали през годините и семестрите, когато е завършил курсът им на обучение най-малко по обща хирургия (4 курс – 7-8 семестър). Ние въвеждаме термина „минимално инванзивна хирургия”, защото този вид хирургия обединява всички тези методи – роботозирана, лабороскопска и хайфо. Днес има т.нар. „хирургия без белези”, т.е. влиза се през естествените отрови на човешкото тяло – през устата в стомаха и махате апендиксът. Както има и Single Port хирургия – през пъпа се вкарва един единствен порт и през него влизат всички инструменти и работят. Това е реално приложимо.
- Какво включва 3-дневното обучение?
- Първият ден се водят презентации от лектори, които са специалисти, всеки един в своята област. Този ден включа и предаване на операции на живо, както и жива комуникация с оператора и разясняване на операцията, която предстои да усвояват като технически умения. Всичко това протича с дискусия между този, който презентира и участниците в курса. В това отношение системата е доста отворена.
Вторият ден застават на виртуалния тренажор и започват да усещат, че „водата не е толкова плитка” и че координационните умения, което е най-важното, между ръката, окото и централната нервна система, се създават много трудно и са един по-продължителен процес, изискващ много работа и упражнения.
През третия ден всичко се случва на живо. Когато застанат в реални условия, човек вижда, че нещата са много сериозни и сложни и не е за подценяване и най-малкия детайл в обучението, което провеждат.