Нека си представим следната ситуация. Турция реши, че земите в Южна- Югоизточна България до Варна и Пазарджик и принадлежат. Нещо като продължение на Берлинския договор. Законно-незаконно – юристите да се оправят. Както и да е. Нали говорим за мисловен експеримент.
За около един ден турската армия стига до Стара планина. На следващия е във Варна. В Пазарджик са 12 часа преди това.
Сега си представете какво правим ние. Фъркаме с единствения ни самолет и порим морето с няколкото ни надувни лодки. Самолетът е без въоръжение затова чуждото ПВО не се интересува от него. След втория час полет изтребителят остава без гориво, но вече няма къде да кацне. Всички летища са превзети. Самолетът каца и попада гордо в плен. Турците не го закачат защото може още да се води американска собственост.
Като казах за флота от надувни лодки искам да ви подразня въображението и да си представите, че на всяка моторница се пада по над един адмирал. Предполагам моторниците са въоръжени с картечници. Ако трябваше да се бият с римски галери сигурно щяха да имат 20- 30% шанс за победа. Но моторниците не са уцелили нито времето нито държавата. И адмиралите не са уцелили.
Танкове не са ни останали и малкото излезли на собствен ход са унищожени в първия час. Тези, които не са запалили няма смисъл да се унищожават. Те са предварително самоунищожени. БТР-ите ни липсват. Вече са станали на скрап някъде по полетата на Украйна. От тридесет хилядната ни армия разбираме, че 70% са администрация. Компютърни специалисти, секретарки и помощни работници. Няколкото ни щаба се крият в бункери и взаимно си изпращат заповеди, които не изпълняват.
Американските бази в България са старателно заобиколени. Те са пас. Пият бира и гледат през дувара какво става. Чакат нареждане от тяхното командване, което е разположено близо до конфликта. Разбирай в Турция.
От Европа ни предлагат помощи под формата на египетски боб, полски ябълки и китайски ГМО чесън. Да има какво да ядат кърмачетата в нужда.
Ловно-рибарските дружинки в Ямболско и Старозагорско се самоорганизират и дават най-сериозната съпротива. Разбира се, това не е съгласувано с генералния щаб и съответно ловците са обявени извън закона. Действията им не представляват официалната позиция на Българската държава. Издава се заповед да бъдат изправени пред закона за своеволия.
В София се изсипван всякакви евробюрократи, които дават съвети как да решим конфликта с мирни средства. Че то други нямаме. Изразяват готовност да ни подкрепят с декларация. Пишат декларация. Пращат ни я. Подкрепят ни. Париж оцветява Айфеловата кула с националния ни флаг. Само за един ден защото мюсюлманската диаспора е недоволна. Берлин празнува. Чува се мощното Алах Акбар чак до границата с Чехия. Няколко холивудски актриси идват да се снимат пред статуята на София. Пиар акцията е платена от министерство на отбраната.
Извръщаме глава на изток, но там се оказва че има само вражески държави.
Някакви дъртаци говорят, че навремето сме имали три армии и оръжие. Днес опираме до три бригади по патлаци и автомати. Нищо. Важното е, че през годините сме постъпвали мъдро и сега щедро берем плодовете на правилните ни решения.
Представяте ли си го?