„Циркът е най-силната страст в моя живот, но това е банално определение. Дар от Бога е да изпитваме щастие от откриването на това, което най-много обичаме, и аз смятам себе си за изключително щастлив човек“, признава известният телевизионен журналист и водещ Драгомир Драганов, който от няколко години е и артистичен директор на Национален цирк „София“.
Лицето на някогашното култово сутрешно предаване „Чай“, на късния блок „Полет над нощта“ и на музикалната ЕвроБГвизия скоро ще се заеме с нова документална поредица в БНТ, довършва и работата си по епизодите от рубриката „55 години от вашия живот“, посветена на юбилея на държавната електронна медия, но не изневерява на голяма си любов. А тя в момента е трудна, защото освен пред хроничната липса на финансиране цирковото изкуство у нас е изправено и пред друго изпитание.
От началото на 2015 г. влиза в сила приет още преди 7 години закон, който ще спре артистичните изяви на дивите животни на арената. Лъвове и тигри, летящи през огнени обръчи, или слонове, хваната „на влакче“ с хоботите си, ще останат в миналото. Забраната лека-полека се налага в глобален мащаб – последната страна, която я въведе, е Мексико, но пък някои от големите в ЕС като Германия, Франция и Великобритания още не бързат да актуализират регламента...
Специално за Факти.бг Драгомир Драганов сподели своите виждания за промените под цирковия купол, за българските проблеми и световните тенденции в това емоционално шоу, способно да вълнува хората от 5 до 105 години и нагоре...
Г-н Драганов, в началото на юни Национален цирк „София“ се възроди с премиера в столицата. Къде се беше изгубил през последните години?
Всъщност идеята за възраждането на Българския национален цирк „София“ е на г-н Силвестър Лолов, който получи името „цирк София“ като завещание от г-н Кръстьо Първанов – последния директор на съществувалия преди години Държавен пътуващ цирк „София“, едно от трите представителни шапита, заварени от демокрацията у нас. След 10 ноември 1989 г. имаше период, в който българският цирк, на основата на своите големи успехи в миналото, съществуваше известно време на самоиздръжка, оставен на усилията да оцелее сам със себе си, без особена държавна подкрепа. Убийството му беше извършено не от кой да е, а от министъра на културата Елка Константинова, която ликвидира Главна дирекция „Български циркове“, изхвърли на улицата всички щатни циркови артисти и така обрече на разпадане големи трупи, които носеха не просто слава на българския цирк, но и огромни валутни средства.
Един цирков сезон продължава няколко месеца, а през останалото време артистите трябва да репетират, да поддържат формата си, да подготвят нови номера, а това изисква подкрепа и допълнително финансиране. Вярно е, че има страни, в които съществува традиция на частно предприемачество в цирковете, но там тази традиция е изначална – никога не е имало държавен цирк. Тук част от нашите артисти се оказаха неподготвени, когато събитията в обществото се пренесоха от сцената, от екрана, от манежа на улицата и за всички изкуства настъпи много труден период. И докато някои все пак запазиха покровителството на държавата и оцеляха, циркът не успя да се справи. Шапитата на пътуващите държавни трупи бяха давани под аренда на неуспели бизнесмени, които, уви, ги унищожиха и така в един момент и Държавният цирк „София“ изчезна – просто беше прибран за вечни времена на цирковата база. Когато Силвестър Лолов се зае да инвестира една огромна сума – огромна сума! – в създаване на собствен цирк с името „София“, той вероятно не си даваше сметка, че ще се сблъска с нихилистично отношение към изкуството – отношение, девалвирало и заради това, че ние българите ежедневно използваме думата „цирк“ като сравнение с нещо недостойно и грозно.
За тези двайсетина дни от новия живот на Цирк „София“ явно се е натрупало още разочарование в душата на артиста. Докъде може да доведе то?
От момента, в който циркът отвори врати – първо в Пловдив, след това в Бургас, Стара Загора и с бляскавата премиера в София, ние видяхме колко трудно е да спечелиш доверието на публиката, да издържаш финансово един огромен колектив и чисто ново лъскаво шапито, запазвайки народни цени, ценова политика, ориентирана към най-широк кръг от обществото. Затова г-н Лолов реши, че моментът не е подходящ циркът да остане в България и ще предприеме турне в Турция, тъй като такава покана съществуваше още на етапа на подготовката. Да, циркът ще замине за Турция, където ще работи един сезон, вероятно след това ще се завърне отново и отново ще зарадва българската публика...
От началото на идната година у нас влиза в сила закон, действащ вече в някои държави, който забранява използването на дресирани диви животни в представленията на манежа. Как това ще рефлектира върху цирковото изкуство като цяло и върху програмата на вашия цирк в частност?
Към този въпрос може да има много гледни точки. Едната е, че този закон е приет изключително прибързано, гласуван е от хора, които хал хабер си нямат от цирково изкуство, от традициите на цирка по света и от това какво буди интереса на българската публика конкретно. Ако тя имаше афинитет към сложни философски спектакли, изградени в тенденцията на синтетичното изкуство като смесица между цирк, театър, танц, пантомима – това е различно. Обаче първият въпрос, който нашата публика задава на касата, е: „Какви животни има в програмата?“. Когато приемаш един такъв закон, трябва да си осведомен за това нещо. Тоест, не можеш в момента с един закон да промениш нагласите на зрителите. Или ако гласуваш този закон, ти си длъжен да потърсиш съвет от капацитети. Опазил ме Бог аз да се смятам за такъв, но има достатъчно много специалисти, които можеха да бъдат попитани и за определен период от време – 2-3-4-5 години – те щяха да изградят у публиката друга нагласа, други очаквания – в цирка да не виждат само животните, или поне да не проявяват най-голям интерес към тях.
Конкретно цирк „София“ и българският цирк въобще не могат много да загубят от промяната, защото у нас няма чак толкова много диви животни, които да са представяни от български артисти. Тук с животни, влизащи в забранителния списък, гастролират най-вече чужди артисти, тоест – новото положение ще ограничи допира ни до постиженията на изкуството на други страни и други циркови школи. Смятам, че творците са творци и те винаги могат да потърсят разнообразие. У публиката огромно любопитство би могло да предизвика и едно шоу с добре обучени полицейски кучета, стига, разбира се, някой творец, мениджър или директор да реши да инвестира в представянето на подобно шоу. Има и достатъчно домашни животни, които можем да видим на манежа в абсолютно необичайна роля. Преди години лично аз в един малък български цирк бях предложил на собствениците да направят нещо прелюбопитно и то се наричаше „Карнавалът на животните“ – в рамките на едно дефиле на манежа излизаха домашни животни, облечени в специално ушити за всяко от тях карнавални костюми. Повярвайте ми, и децата, и възрастните се заливаха от смях!
Цирковата гилдия няма ли все пак да се опита да атакува юридически решението за изваждането на царете на джунглата и техните събратя от трупите?
Не мога да бъда говорител на българската циркова гилдия, нямам това право. Има много хора, които се изказват критично и чийто гласове може би ще бъдат чути. Аз лично бих подкрепил всеки, който се опитва да направи нещо в тази посока, но самият аз нямам информация към днешна дата да има някакъв диалог на тази тема. Има монолози, има изявления на изявени циркови артисти, които са против влизането в сила на този закон, приет твърде отдавна апропо...
Каква ще е съдбата на „пенсионираните“ представители на дивата фауна, които всъщност са потомствени артисти и винаги са живели сред хора?
Дори и онези, които са приели закона, нямат никаква представа. Те не знаят какво ще ги правят – не са решили... Изведнъж да събереш тия животни, да ги отделиш от хората, които се грижат ежедневно и ежечасно за тях, и да ги затвориш в някаква имитация на природна среда – това е смърт и то много жестока смърт за тези животни. Много жестока смърт! Никой няма право да обрича животните, отглеждани с ласка, с любов, с много търпение на смърт. В цирка наистина много рядко се работи с животни, родени в дивата природа. Те обикновено са родени в зоопаркове, развъдници, други циркове и т.н. Но дори да са уловени в дивата природа, те до такава степен са свикнали с условията на отглеждане и с начина си на живот, че върнати обратно там, ще живеят там само ден-два, не повече.
Били ли сте често свидетел на необикновена привързаност между четириногото и човека, който се грижи за него?
Всеки ден съм свидетел на това отношение. Абсурдно е да се натрапва темата за жестокостта към животните. Обикновено се казва, че животните не могат да се защитят и да заявят на глас, че към тях се проявява жестокост. Но има и жестокост, която ние, хората, си причиняваме, срещу която няма как да надигнем глас. Жестокост в чисто морален аспект, спрямо която сме безсилни. Сега цялото общество е разкъсано от конфликти, които ни причиняват стрес, в човешките същества има натрупана агресия, която никой не коментира като нещо, срещу което спешно трябва да се вземат законови мерки. А спешно решаваме проблемите на животни, за които, никой не знае много точно какво реално преживяват. С трогателна снимка на насълзени животински очи не можеш да бъдеш убеден, че това е животно, което страда. То може да е изпаднало във временно настроение или да очаква поредната среща с човека, който се грижи за него, и да го очаква с трепет и вълнение. Всеки ден ние преминаваме през различни емоционални състояния, така е и с тях. Нелепо е да се твърди, че животните се измъчват в цирка, че при пътуване изживяват невероятен стрес. Напротив, изживяват невероятно вълнение, когато трябва да излязат на манежа, повярвайте ми. Ако си всеки ден в цирка, виждаш как животното се радва, щом дресьорът му се приближи към него, как с вълнение чака да бъде лекувано, обгрижено, ако има нужда...
Смятате, че природозащитниците драматизират излишно темата, или пък подозирате, че, както твърди една популярна максима, „каквото и да ти говорят, всъщност става дума за пари“?
Много често природозащитниците спират своите грижи до грижата за животните и подценяват растенията. Аз например обичам да се разхождам по тревата, но съм имал мигове, в които съм се замислял дали тревата я боли, когато аз се разхождам по нея... Нелепо е да се отива до крайност и да се драматизира излишно определен аспект. И да ви кажа ли честно? Има абсолютни, 100-процентови доказателства за мощно финансиране на природозащитни организации в кавички от страна на консорциуми, които се занимават с цирково изкуство без участието на животни. И това са доказателства в световен мащаб. Както истерията с птичия грип, финансирана от производителите на телешко месо, тъй като в един момент пилешкото измести всички останали меса на пазара...
Как се променя цирковото изкуство с навлизането на революционни нови технологии в него?
Българският цирк е много далече от световните тенденции и ще остане много далеч още дълго, тъй като е в ръцете на хора, които се самоиздържат. В името на оцеляването си те са принудени да подтискат творческите си инвенции за сметка на практиката на оцеляването. Тоест, циркът трябва да пътува, да се мести, да изхранва семейството и трупата. С цирк в момента не се занимават фантазьори. А в световен мащаб има мениджъри, които плащат на фантазьорите да създават невероятни, немислими по техническите си възможности спектакли. „Цирк дьо солей“ е технологично най-развитият в света. Навлизането на нови технологии като супер осветление, лазерни ефекти, холограми вече е част от това изкуство, но не и от българското...
Как възприемате холограмите, които в името на шоуто възкресяват отишли си от този свят знаменитости като Майкъл Джексън или Фреди Меркюри – като намеса в Божите работи или като божествена инвенция? Те не са точно цирк, но имат общо с него, понеже са илюзия...
Като божествена инвенция. Бог е навсякъде, където има творчество, където има постижения. И когато говорим за постижения в науката, техниката или изкуството, ние трябва да виждаме ръката на Бог в тях. Божията любов и милост са се спуснали над хората, създали тези творения. Аз съм вярващ човек и ще ви кажа със силата на своята вяра, че зад всеки истински успех стои вярата. А там, където няма успех, има неверие.
Кого вие лично с помощта на технологиите бихте върнали от оня свят, за да застанете един до друг на арената?
Под купола на Цирк „София“ заедно с Фери Янакиев-младши възродихме някои от най-старите циркови репризи на българските клоуни, на неговия покоен баща, който беше дългогодишен партньор на Тошко Козаров – най-прочутия наш цирков клоун. През 1995 г. имах уникалния шанс да партнирам в един-единствен спектакъл на големия Тошко Козаров. Тогава той беше поканен от арендаторите на пътуващия цирк „Добрич“ за участие в техните спектакли, а те ме поканиха да бъда водещ на едно от представленията в Бургас. Аз имам безценен запис от партньорството си с този велик клоун. Години по-късно, когато любовта ми към цирковото изкуство вече е неделима част от мен, бих искал да възкреся Тошко Козаров и заедно с него да припомним славното минало на българския цирк.
Драгомир Драганов
арт директор на Цирк „София“