Стефан Димитров от „Невидими животни“ пред ФАКТИ: Събрахме 110 000 подписа да няма повече телета в клетки

След много сигнали, предизвикали проверки, преди време бе затворена птицеферма, защото животните се отглеждаха при лоши условия. Агенцията по храните извърши проверки, написа предписания, а накрая „сложи и катинара“. От „Невидими животни“ сега подемат темата… Пред ФАКТИ говори Стефан Димитров от екоорганизацията.

- Г-н Димитров, от „Невидими животни“ подемате нова кампания, за да не бъде отглеждано скоро в България нито едно теле в малка клетка. Защо е важно това…
- Защото е въпрос на ценности и на морал. Как се отнасяме с най-беззащитните и невинните е белег за това какво общество изобщо сме. А трудно може някой да твърди, че едно бебе теле не е невинно и заслужава да прекара месеци наред - от раждането си, наблъскано в тясна бетонена килия едва по-голяма от собственото му тяло. Без изход, час след час, ден след ден и седмица след седмица. Това теле едва може да се обърне, камо ли да легне удобно, а говорим за животно, което е изключително игриво и има нужда да тича, да подскача и да играе с други телета. Това е най-естественото нещо за него, но всичко това му е брутално отнето. Вместо това е подложено на екстремна, непрестанна изолация в тази малка клетка.

Хората в България много ясно разбират, че това не е нормално и не може да се случва. Не може да допускаме насилие и жестокост над животни в нашата родина и да очакваме нещо да се промени към по-добро.

Петицията със 110 000 подписа, която внесохме в Народното събрание, е достатъчно красноречива сама по себе си. А отделно социологическите проучвания сочат, че 76% от българите подкрепят забрана на клетките за телета според MarketLinks.
Нещо повече - тук става дума и за устойчивостта и развитието на българското производство, защото лично съм говорил с огромен брой от фермерите. Те разбират, че бъдещето е без клетки, че това ще бъде по-добро както за животното, така и за фермера.

- Каква е практиката в момента. Каква част от животните са отглеждани така?
- По данни и експертни оценки на Института по аграрна икономика, част от ССА към МЗХ, става дума за около 25-35 хиляди телета годишно, които се отглеждат в клетки. Това е около 40-50% от всички телета в млечното говедовъдство и около една четвърт от всички 105 хиляди телета общо в страната. В месното говедовъдство затварянето на телета в клетки изобщо не се прави.

Има около 12 хиляди кравеферми в България. Над 11 хиляди от тях са малки, семейни и те не използват клетки за телета.

Клетките за телета се срещат едва в част от най-големите 200-300 кравеферми. Но дори при тях, все повече виждат ползите от връщане към традиционния и по-естествен начин на отглеждане, без клетки, в т.нар. „детски градини за телета“. И то става дума за водещи фермери в бранша. Например Димитър Шопов, председател на Асоциацията за черношареното говедо, в която членуват 60% от фермерите, вече е взел мерки. Той е среден фермер от Добричко и от над година вече е премахнал клетките. Той лично ми каза, че просто няма база за сравнение. Много по-добре се чувстват телетата, тичат, подскачат, голяма игра и голямо щастие. Нищо общо с тези клетки. А за него всичко започва от телето и неговото развитие, защото после то ще стане юница и после млечна крава. На всичкото отгоре, по този начин той си решава и част от проблема с липсата на работна ръка, който е огромен, защото това му дава възможност да внедри нови технологии, например при храненето на телетата. Примери като него има вече десетки у нас. Защото това е бъдещето. И е редно държавата да влезе в ролята си, да подкрепи бранша в тези усилия за модернизация и устойчивост, да отговори на огромното обществено желание за забрана на клетките за телета.

- Имахте кампания пред Народното събрание. Ефектът какъв е…
- На 19 август внесохме над 110 000 подписа в Народното събрание и в Министерството на земеделието.
На събитието имаше фермери, ветеринари, народни представители от най-различни парламентарни групи, както и артисти и общественици, които дойдоха, за да изразят подкрепата си лично. Внесохме петицията и сега предстои изслушване в Комисията за прякото участие на гражданите, както и в Комисията по земеделие в Народното събрание, а след това очаквам законодателна инициатива. Защото десетки са народните представители - почти всички парламентарни групи, които застават зад искането за забрана на клетките за телета. Защото каузата е надпартийна, общочовешка и общобългарска. Внесохме петицията и в Министерството на земеделието, като там ни прие лично и проведохме среща със зам.-министър Стефан Бурджев. С него стигнахме до заключението, че нямаме разминавания във възгледите и това е посоката, в която трябва да се развива българското животновъдство – както за доброто на животните, така и за фермера, така и за обществото.

- Няколко пъти споменахте петицията. Как толкова много хора се обединяват зад една идея?
- Когато има въпрос, който е толкова ясен, толкова безспорен, тогава няма как да няма обединение.
Относно защитата на животните като цяло, българите са изключително категорични и стават все по-категорични. Пролетта го видяхме с многохилядните протести срещу насилниците от Перник – случая с порно клиповете, в които се изтезаваха най-различни животни. Многохилядни протести, седмици наред, не само в София, но в десетки, ако не и стотици населени места в цяла България. Преди малко повече от месец Народното събрание прие ключови промени в Наказателния кодекс, с които животните у нас са защитени от насилие както никога досега. Преди няколко седмици пък съдът потвърди забраната на фермите за норки, с което това безумие най-накрая приключва в България.
При клетките за телета става дума не само за очевидна жестокост срещу едни от най-невинните животни – новородени телета – но става дума и за нещо, което може да донесе ползи и на самите фермери. Зад тази кауза стои моралът, за нея стои икономиката, зад нея стоят науката и практиката и зад нея стои здравият разум. Затова за мен няма изненада, че хората масово се припознават в тази кауза.

- Много депутати защитиха искането. Парламентът поднови работа. Какво следва…
- Следва изслушване на петицията в Народното събрание, а след това очаквам законодателна инициатива. Очаквам и в най-кратък срок Народното събрание да придвижи промените в закона, защото са десетки народните представители, които застават зад искането за забрана на клетките за телета. И то от почти всички парламентарни групи.

- Как гледат на това българските фермери?
- Лично съм говорил с огромен брой от тях. От обикновени фермери до лидери в бранша. Масово или вече са преминали към модерно групово отглеждане на телетата, без клетки, или планират да го направят, но нямат средства, и точно затова трябва държавата да въведе този нов стандарт законово и да ги подкрепи финансово да преминат към него.

Масово виждам не страх, а глад за тази промяна сред българските фермери.

Показват ми чертежи, показват ми къде планират, къде и как искат да си отглеждат телетата, когато си премахнат клетките. Хората разбират, че това е бъдещето. Разбират, че, когато телето се чувства добре, то ще им се отблагодари впоследствие, когато стане млечна крава. Разбират и че, когато не затварят телетата в индивидуални клетки, фермерите ще могат да внедрят нови технологии и да решат в голяма степен проблема си с липсата на работна ръка, който е повсеместен.
На пръсти се броят тези, които още са скептични към това нововъведение и същевременно завръщане към по-традиционен начин на отглеждане. Хора, които може би още просто не са виждали колко добре може да изглежда, колко добре може да е чувства едно теле, когато не е затворено в малка клетка от раждането си. Които не са виждали процъфтяващите ферми у нас, които вече отдавна са премахнали клетките си. Все повече такива има, и то от малки до средни до големи, лидери в бранша. На скептиците бих казал само едно - посетете тези ферми. Говорете с тези фермери. Прочетете науката. Вашите притеснения ще бъдат отговорени.

- Колко време ще е нужно, за да се организират фермерите?
- Според скорошния социално-икономически анализ на Института по аграрна икономика, част от ССА към МЗХ, този преход спокойно би могло да се случи в рамките на 3-5 години, особено с държавна подкрепа. Това е така, защото нужните инвестиции са минимални - общо за целия бранш в цяла България говорим за сума от порядъка на 1,4–1,6 млн. евро. Това е нищо за държавния бюджет. В масовия случай, където има клетки в момента, ще става дума просто за изграждане на едно заграждение на мястото на клетките за телета, да кажем с един навес. И това е. Би могло дори да се използва съществуващото оборудване на много места и изобщо дори да не трябва да се купува нищо ново.
Именно затова според Института по аграрна икономика не се очакват никакви значими икономически негативи от този преход, а даже напротив, могат да се очакват ползи.