Коментарната статия е от личния блог на доц. д-р Николай Слатински nslatinski.org, в който се публикуват идеи и анализи, свързани с политиката и обществения живот в страната.
Трагедията във Варна е страшно свидетелство колко беззащитна от безхаберието на властта е нашата държава – и така вече години и години наред.
Началото на края бе положено от безобразията на Тройната коалиция. Помните ли Емел Етем? Тогава започна унищожаването на системата за гражданска защита и източването на ресурсите на държавата за действие при извънредни ситуации.
После настъпи звездният час на безчинствата с гражданската защита на абсолютните дилетанти от ГЕРБ – тогава „Гражданска защита“ бе ликвидирана, натикана под шапката на Пожарната… При това скопено правителство съсипването на системата достигна до естествения си летален завършек.
Никоя държава не може да понесе подобно трикратно посегателство срещу най-важната сфера на днешната ни национална сигурност.
Експертите у нас (и аз в това число) сме анализирали, предлагали, предупреждавали, писали за това какво се случва и какво ще се случва, но властта винаги е била глуха, обърната със задните си части към гражданската сигурност (сигурността на гражданите при бедствия, аварии, катастрофи и други извънредни ситуации).
Катастрофата вече е настъпила, макар че обществото още не си е дало сметка за това. Ние живеем в посткатастрофично време по отношение на всички основни аспекти на националната сигурност. Както впрочем и (можем да кажем – в това число) на гражданската сигурност, здравеопазването, образованието, социалната политика и къде ли още не.
В условията на настъпилата катастрофа управляващите в системата за национална сигурност са подобни на объркания лодкар, чиято лодка е подхвърляна в бурното море, а той прави панически действия, гребе напосоки, гледа само да не се удари в някоя видима скала, но няма нито време, нито сили, нито събрани във възел мисли как да избягва подводните скали, затова някоя от тях би могла да се превърне в тежка, окончателна присъда за лодката му.
Може би ненапразно думата „риск“ произлиза от „подводна скала“. Днес българската лодка е подмятана от морето, а нейните управляващи симулират, импровизират, имитират и наподобяват някакво управление на лодката, но само по отношение на видимите опасности и заплахи. Що се отнася обаче до истинските рискове, т.е. невидимите подводни скали, за тях няма нито представа, нито стратегия, нито воля, нито капацитет за управление. България като че ли съществува по инерция, ден за ден, от дъжд на вятър, докъдето може и нито миг след това…
В България в жизнено важната област на националната сигурност – гражданската сигурност, 21-ви век още не е дошъл: управленски, концептуално, нормативно, финансово, информационно и кадрово цари хаос, нарастваща дезорганизация. Ние сме държава без закон за управление при кризи! Няма не само ранно сигнализиране, няма и превенция. Само и единствено – тичане след събитията. Пасивно се изчаква бедствията да се случат. И когато те се случат, когато хората загинат, властта, която всъщност е причинила с нехайството и некомпетентността си смъртта на тези хора, обува гумени ботуши, слага лицемерни маски на съпреживяване и раздава на близките и роднините на удавените хора пликчета с пари. При това пари, взети не от нейния джоб, а от партийните субсидии, които пък се вземат от данъците на същите тези удавени хора и техните близки и роднини!
В политиката и при демокрацията винаги властта е отговорна. А когато тя не е на нивото на отговорностите си, тя е виновна, при големите провали тя е престъпно виновна.
У нас именно властта съсипа “Гражданска защита”:
- най-напред я накара да говори на развален български език, заменяйки в нея прекрасни специалисти с партийни протежета от Родопите и Делиормана (така един обикновен водопроводчик бе спуснат като парашутист да управлява свръхсложната система, наречена язовир „Тополница“, и с въпиющата си безпросветност и некомпетентност причини огромни щети на близо 1000 къщи, разположени надолу от язовира, когато язовирът преля и водата му бе шоково допусната и изпусната да тече на мътни талази към населените места);
- а после я натика в МВР, под шапката на Пожарната (а наред с това наложи критерии за кариерно израстване, изискващи няколкогодишен стаж в МВР; но как хора от “Гражданска защита” могат да имат този стаж, като довчера са били извън МВР? – никак, затова те биваха първите уволнени).
Сетне мои колеги и приятели ми писаха с молба – да съобщя на обществото, защото моят глас се чувал, – че в тяхната област има десетина язовира, чиято стена може да се спука. Но мога ли аз да взема грях на душата си да изплаша цяла област, че седи върху мини със забавено действие? Мога само да споделя този факт с властта, но властта нехае, тя пет пари не дава, впрочем, дава пет пари, но после – в пликче и от партийните си субсидии...
Нека да не бъда неправилно разбран: противопожарната дейност е изключително важна, тя изисква огромен професионализъм, а не трагична некомпетентност (чрез която бе хвърлен военен хеликоптер да гаси пожар, а после президентът трябваше да праща венци на гробовете на загиналите пожарникари, защото гасенето на пожар с хеликоптер си има технология и си иска определен тип хеликоптер, със съответното оборудване).
Противопожарната дейност е безценно важна, но тя е дейност, която основно върви впоследствие и след като пожарите избухнат и ги гаси, докато гражданската сигурност върви преди и пред извънредните ситуации – прогнозира ги и ранно ги сигнализира, осъществява превенция и минимизира рисковете от тях, а едва после, ако рисковете се материализират, се мобилизира и действа заедно с цялата мрежа за противодействие и ликвидиране на последиците. Заедно с Пожарната, Армията, Бърза помощ и т.н.
Николай Слатински