Източник на разследването: "Биволъ"
Автор: Николай Марченко
Редица прокурори във Варна и в София официално признават в кореспонденцията си с природозащитна неправителствена организация (НПО), че нямат правомощия да се месят при незаконно застрояване на защитени зони като тези по НАТУРА 2000. Това става ясно от официалните писма на съответните прокурори по случая със защитената местност „Лонгоза“, предоставени на „Биволъ“ от Инициативата „Зелени закони“ на организацията с нестопанска цел “Сдружение за изследователски практики” (СИП). Говорителят на Raiffeisen Bank International AG Кристоф Данц в писмо до “Биволъ” отрече връзката на австрийската банка с дружествата, които имат интерес да застроят местностите “Камчийски пясъци” и “Лонгоза”. От екипите на ресорните министри Десислава Танева и Емил Димитров – Ревизоро обещаха да коментират за “Биволъ” писмено сигналите на природозащитните организации.
На 19 юни 2019 г. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) информира в прессъобщението си, че “при планова проверка в защитена местност „Лонгоза“ експерти от РИОСВ – Варна установиха извършване на незаконни изкопни дейности със специализирана техника в коритото и по устието на река Камчия”.
“Защитена местност „Лонгоза“ е бивша буферна зона около резервата „Камчия“ и попада в защитени зони от екологичната мрежа „НАТУРА 2000“ – „Камчия“, определена съгласно Директивата за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна и „Комплекс Камчия“, определена съгласно Директива за опазване на дивите птици”, гласи позицията на ековедомството.
През същата 2019 г. „Зелени закони“ подават сигнал до Окръжна прокуратура – Варна за незаконната заменка на „Интернешънъл спорт кампъни“ ЕООД край Камчия. Дружеството и партньорски компании от години планират масово незаконно застрояване в защитените местности Лонгоза и Камчийски пясъци – мегапроектът им предвижда изграждане върху най-уникалните в България плажни ивици на мащабно курортно селище с хотелски комплекси, ваканционни жилища и увеселителни паркове.
В сигнала до Софийска Районна Прокуратура и главния прокурор на Република България от 5 август 2020 г. председателят на УС на СИП Вера Стаевска обръща вниманието на факта, че през 2007 г. буферната зона на резервата „Камчия“ е прекатегоризирана в защитената местност “Лонгоза“.
“Считаме, че вписаната през 2008 г. в Имотния регистър на Агенция по вписванията сделка за замяна с предмет поземлен имот със стар номер 046006, част от територията поземлен имот със стар номер 046002, между Министерството на земеделието и храните и „Интернешънъл спорт кампъни“ ЕООД за нищожна, поради невъзможен предмет (чл. 26, ал. 2 от Закон за задълженията и договорите), доколкото е извършена в момент, в който имотът е част от категоризирана като защитена местност територия”.
От сдружението призовават сделката за заменка с участието на МЗХГ да бъде призната за нищожна и да се разследват обстоятелствата около тази процедура. „Евентуално, молим да започнете производство за обявяване на горепосочената сделка за нищожна, поради наличието на важен държавен обществен интерес, а именно недопускане на разпореждане от страна на органите на държавната власт с публична държавна собственост“, пише Стаевска.
За прокуратурата било „недопустимо“ да се меси
След едва 14 дни, на 21 август 2020 г. излиза резолюцията за прекратяване на преписка от страна на Върховната административна прокуратура (ВАП). Документът е подписан от прокурорката В. Димитрова от отдела „Надзор за законност“ към ВАП.
Прокурорката посочва, че в сигнала на Стаевска се „претендира за нищожност на споразумението за посоченото основание, като се настоява да бъде прогласена чрез иницииране на производство от Прокуратурата на Република България“.
Но в резолюцията на В. Димитрова се твърди, че:
„прокуратурата на Република България не е компетентна да се намесва в дейността по целесъобразност на държавните органи, с чиито действия гражданите изразяват евентуално несъгласие“.
„Отдавна е отпаднала възможността ПРБ да се намесва по въпроси, които предполагат преценка по законосъобразност и последващи действия по оспорване на договори, по които държавни органи или други субекти са страна“, твърди в резолюцията си прокурорката от ВАП.
Това, според резолюцията на В. Димитрова, било също така „недопустимо“:
„Доколкото прокуратурата има задължение да следи единствено за законосъобразността на актовете на съответните държавни органи и изпълнението на техните законови правомощия, респ. законови задължения“.
„Поради изложеното липсват основания за предприемане на действия по реда на надзора за законност от страна на Върховната административна прокуратура“, гласи резолюцията.
В. Димитрова обявява, че препраща материалите по преписката „по компетентност“ на ресорния министър на земеделието, храните и горите – тоест към назначената от квотата на ГЕРБ Десислава Танева, чието ведомство от години отказва да вземе мерки по старите си заменки, включващи резервати и защитени територии.
„Съобразно категорията на засегнатите в сигнала обществени отношения и в съответствие със законовите правомощия, преценката относно предприемане необходимите действия по изложеното в него е на министъра на земеделието, храните и горите“.
Еколози питат кой има прокурорски чадър
Според председателя на Асоциацията на парковете в България и общински съветник от “Демократична БЪлгария” Тома Белев е възможно „Интернешънъл спорт кампъни“ да е „собственост на човек, защитаван от прокуратурата“. „Но ние не знаем кой е“, коментира за „Биволъ“ Вера Стаевска.
Тя цитира и позицията на юристконсулта на „Зелени закони“ относно прокурорските писма с отказ за образуване на производство.
“Изречението на прокурора, че прокуратурата има задължение да следи законосъобразността на актовете и изпълнението на техните законови правомощия може да се тълкува, че подписването на договор е незаконен акт от страна на административния орган“.
Но освен това, според юриста, „може да не стои никой зад тези договори специално“. А просто „да има такава порочна практика да не се месят (било да има съдебна практика или каквато и да е друга причина, не веднъж органите си пазят гърбовете просто така и тази практика да си върви без промяна)“.
Юристконсултът на НПО-то признава, че няма как да знае каква е причината. „Но според произнасянето “отдавна е отпаднала възможността…” на мен ми говори, че не е нещо ново и не е специално за този случай, което е проблематичното в казуса и едва ли ще бутнем практиката“. Според него проблемът е и, че „сроковете за обжалване са изтекли”.
Вера Стаевска е категорична, че случаите с опитите за презастрояване на „Камчийски пясъци“ и „Лонгоза“ са тясно свързани.
„Припокриват се нещата – защитена зона “Камчия”, бившата защитена местност “Камчийски пясъци” и защитена местност „Лонгоза“, резерват “Камчия”, заменките на дюни и гори…“
Според нея става дума за защитени зони от “Натура 2000”, но „кое къде се припокрива си е за специална карта“. Стаевска е на мнение относно защитената зона “Камчия”, заличената защитена местност “Камчийски пясъци” и Лонгоза, че „всичко се вписва в различни машинации за урбанизиране на една територия“.
По думите ѝ прокурорите в София и във Варна „си измиват ръцете без ясен отговор“ относно това защо не биха могли да се самосезират по сигналите на НПО-то за незаконната заменка на Лонгоза.
Варна се позовава на София…
Половин година след сигнала на Вера Стаевска от „Зелени закони“ по случая „Лонгоза“ най-накрая успя да реагира Окръжна прокуратура – Варна.
След като сигналът до главния прокурор Иван Гешев е подаден на 8 август, едва на 20 януари 2021 г. прокурорът Александър Атанасов при ОП-Варна праща официално постановление по казуса.
Постановлението за отказ за образуване на наказателно производство (рег. No. 6554/2020) от 5 страници, с което „Биволъ“ също разполага, е по повод препратеното „по компетентност“ от Софийската районна прокуратура.
Според прокурора Атанасов, „от събраните по преписката данни и приложените писмени доказателства“ било установено, че със Заповед No. РД-523 /12.07.2007 г. на Джевдет Чакъров (министър на околната среда в кабинета «Станишев» от квотата на ДПС) «защитена зона «Лонгоза» е прекатегоризирана от буферна зона на резерват «Камчия», в защитена местност».
«Впоследствие била издадена Заповед No. РД46-1131/15.09.2008г. на Министъра на земеделието и храните за разрешаване на сделка по замяна на поземлени имоти», припомня се в постановлението.
«По силата на договор за замяна на недвижими имоти No. РД 51-2927/17.09.2008г., Министерството на земеделието и храните прехвърлило правото на собственост върху недвижими имоти с площ от 3000.659 декара земеделска земя, на «Интернешънъл Спорт Къмпани» ЕООД с ЕИК 175318808».
Основанието за прекратяване според варненския прокурор е наличието на предишни проверки от страна на полицията и държавното обвинение. Атанасов споменава, че «проверката е започнала въз основа на доклад от Инспектората на Министерството на земеделието и храните до ВКП» преди 11 години, тоест вече по време на мандата на първото правителство на ГЕРБ.
«Проверяваща прокуратура е била СГП, по тяхна преписка No.822/2010 г., което е видно от приложените писма до и от Сектор «Икономическа полиция» при ОДМВР-Варна (л.130-131 по преписката). Макар и да няма данни за окончателния прокурорски акт, е очевидно, че се касае за същите проверявани факти, както и по настоящата преписка по описа на ОП-Варна».
Прокурорът Александър Атанасов накрая обръща вниманието на факта, че колежката му от ВАП вече е излязла с резолюция по сигнала на «Зелени закони».
"Няма данни до момента посочената Резолюция по прокурорска преписка No. 642/2020г.-II на Върховна административна прокуратура да е било обжалвано от Вера Стаевска, нито да е било отменена в резултат на инстанционен контрол за законосъобразност от вишестоящ прокурор“.
Накрая варненският прокурор майсторски прехвърля топката към офиса на главния прокурор Иван Гешев, който би трябвало да се е сезирал по сигнала. «Като само за юридическа яснота следва да се добави, че дори и да имаше основания за намеса на прокуратурата, то това не би могло да стане от страна на ОП-Варна, на РП-Варна или на СРП, твърди Александър Атанасов.
"Причината за това е, че актовете, издадени от органи на централната власт, подлежат на разглеждане по реда на Надзора за законност и протестиране, само от страна на Главния прокурор или неговият заместник при ВАП, съгласно Методиката за взаимодействие на прокуратурата с контролните органи при противодействие на закононарушенията и престъпленията в защита на обществения интерес и правата на гражданите".
Същевременно варненският прокурор посочва и, че „не следва да бъде образувано наказателно производство“:
„Не следва и да се вземат мерки от прокуратурата по реда на Надзора за законност“.
„Отказвам да взема мерки от компетентност на прокуратурата по реда на АПК, ЗСВ и специалните закони, поради наличие на произнасяне на Върховната административна прокуратура по този въпрос“, обобщава в постановлението си Александър Атанасов.
Топ говорителят на Raiffesen отрича банката да е замесена
Компанията, която еколозите и прокурорите споменават като „Интернешънъл Спорт Къмпани“, не е налице в Търговския регистър (ТР). Става дума за „Интернешънъл Спорт Кампъни“ ЕООД със същото ЕИК. Управителката на дружеството също е с различните си имена в ТР, става ясно от автоматизираната търсачка на „Биволъ“ / BIRD.bg. Но е налице връзката между инвеститорите в съседстващите защитени зони като Камчийски пясъци и Лонгоза.
Начело на съответното дружество тя е вписана като Светлана Христова Бонкина, но в бордовете на други компании тя се споменава вече като Светлана Христова Болярова. Едноличният собственик на капитала от 5 000 лв. на „Интернешънъл Спорт Кампъни“ е „МЕТ Риъл Истейт“ ЕАД. Същото MET REAL ESTATE EAD с капитал от 3 млн. лв. е зад компаниите в проекта за застрояване на „Камчийски пясъци“, както писа „Биволъ“ през февруари 2021 г.
МЕТ е регистрирана на адрес: гр. София 5360 р-н Витоша 68134-17 1616 ул. БОГОВА СТЪПКА 4. А едноличният собственик на капитала е чуждестранна компания: „МЕТ Бетайлигунгсфервалтунгс“ ГмбХ АВСТРИЯ. Бордът на директорите състои от: Волфганг Пучек (АВСТРИЯ) и Атанаска Маринова Димитрова, Ивайло Василев Господинов, Александър Милков Костадинов (БЪЛГАРИЯ).
Както писа вече „Биволъ“, според експерта „Връзки с обществеността“ на „Зелени закони“ Иван Радев, който публикува по темата в сайта на НПО-то, към 2010 г. „Мет Бетайлигунгсфервалтунг“ ГМБХ е собственост на дружествата около „Райфайзен банк“ – Австрия, но към 2019 г. вече е собственост на английската фирма Reece Enterprises Limited, притежавана от 81-годишния “сламен” човек Майк Рийс.
Седмици след материала на „Биволъ“ за екопротеста в защита на „Камчийски пясъци“, говорителят на Raiffeisen Bank International AG Кристоф Данц изпрати позицията на австрийската банка.
„Както споменахме няколко пъти в миналото, Райфайзенбанк България не е участвала по никакъв начин в случая, свързан с Камчийски пясъци“.
Според пиара на австрийската банка, «на ниво група, Райфайзен не е пряк или косвен акционер на българската MET Real Estate EAD от над 6 години» «Компанията стопанисваше земя в района на Камчийски пясъци заедно с местни дъщерни дружества към момента на прехвърляне на акциите», пояснява Данц.
Той уверява, че "Банковата Група Райфайзен не е поддържала никакви преки или косвени бизнес отношения като доставчик на финансови услуги с тези компании над 6 години".
"Наясно сме с уникалната природа по Черноморието, особено в района на Камчийските пясъци".
"Затова оценяваме усилията на природозащитните организации за опазване на българската природна среда", твърди Кристоф Данц.
"И бихме искали да заявим, че също така цялата група на Райфайзен винаги подкрепя опазването на околната среда, природата и животните”, обобщи в писмо от Виена говорителят на австрийската банка.
„От умрял писмо…“
„Биволъ“ официално поиска и позицията на правителството, а именно тази на компетентните по случая ведомства. "Биволъ" изпрати запитвания до ресорните министри: на земеделието Десислава Танева (ГЕРБ) и на околната среда Емил Димитров – Ревизоро (ВМРО). Очаквано, на оперативна реакция от страна на екипите на двамата министри не може да се разчита.
„Получихме ви въпросите. Ще ги разгледаме и ще имате обратна връзка от нас“, увери „Биволъ“ Евелина Николова, началник отдел “Връзки с обществеността” към МЗХГ. Самата министър Танева бе с изключен мобилен телефон във вторник, когато се опитахме да се свържем с нея за коментар. Земеделското ведомство трябваше да отговори в рамките на текущата работна седмица.
От пресцентъра на ековедомството въобще не реагираха на запитването на "Биволъ" към министъра. Оттам отговори началник отдел “Център за административно обслужване” Светлана Коева, според която писмото „е регистрирано в деловодството на МОСВ“.
Това означава, че на запитването най-вероятно ще отговорят по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), което е между 14 и 30 работни дни. Тоест гаранции, че до края на мандата на третото правителство на Бойко Борисов, за оставки на чиито ресорни министри настояват еколозите по време на протестните си акции, няма никакви.
Източник на разследването: "Биволъ"