Нито едно голямо богатство в България не е заченато без сношение с държавата. Това заяви пред БНР юристът и предприемач Иво Недялков, известен като Фараона.
"Всяко голямо богатство, с редки изключения, е чрез някакви сделки, помощи, транзакции. Дори в момента продължава - еврофондове, евросубсидии, ще правим виртуални пристанища, къщи за гости, които са за тъщи... Нещата си продължават. Даже онова време, в което ние сме живели, и операциите, които сме правили, изглеждат смешни на фона на това, все едно сме били в някаква детска градина", коментира той.
Единствените структури, които продължават да работят в държавата, са Комсомола и Държавна сигурност, подчерта Недялков и обясни: "Като закъсат за министри - пак търсят от Комсомола и Държавна сигурност". Според него това е манталитет на работа.
По думите му с много малки изключения всички, които преди 10 ноември са били някакъв фактор в държавата, са били или обект, или субект на ДС. Дори тези, които ходиха на задгранични командировки зад Желязната завеса, им се съставяха картончета и се афишираха като сътрудници под някаква форма, даде пример той. И изказа мнение, че голяма част от номенклатурата е задържала властта в себе си, като я е предала на своите деца.
"За съжаление, тези хора, които навремето не бяха добре образовани на ръководни позиции, но те имаха качества, които новите хора - техните наследници, завършили на Запад срещу стотици хиляди долари обучение, не могат да им стъпят на малкия пръст - нямат комбинативност, визия. Нямаме визионери. Нямаме хора сред младите, които да виждат напред за 10-20-50 години какво ще се прави, как ще станат нещата", продължи коментара си Иво Недялков. Според него хората в онези времена са имали особен морал - особено чувство за дълг и отговорност. А в днешно време са много рядко тези позитивни качества в младите хора, смята той.
"Преди 10 ноември чувството за дълг и достойнство беше много силно развито. Загубиш ли уважението на околните, беше равносилно на гражданска смърт и не можеш да продължиш да функционираш нормално. Сега, каквото и да стане, им е все едно и продължават още по-нагло да правят същите неща".
Това номадство при политиците е недостатъчно достойна проява, коментира още Недялков. И изказа мнение, че все по-трудно се прави бизнес не само в България, но и в световен мащаб.
В предаването "РадиоТочка" Иво Недялков разказа за миналото, куфарчетата и "назначените за милионери".
По думите му има неща, които битуват в общественото пространство и с течение на годините обрастват с допълнителни акценти. Това се оказа, че е най-голямата интрига на прехода, отбеляза той. Според него интересът към този период продължава.
"Истината е, че от една строго фиксирана планова икономика трябваше да се извърши преход към пазарна икономика, частна собственост. Тогава на преден план е излязъл въпросът как да стане това", напомни той. И продължи:
"Тогава държавата, в това число и партията, трябваше да потърси начин, по който това да се случи, като по възможност да остане някакъв контрол от страна на партията върху процесите и хората, които извършват този преход. Една от тези плоскости, върху които се разви цялата оперативна игра, беше на определени ръководни кадри от сферата на стопанския живот да се позволи да извършват транзакции със съответни парични средства".
В края на 80-те години се бяха активирали процеси на преминаване към раздържавяване и поява на нови стопански и финансови субекти, посочи Недялков.
По думите му в срещата на Андрей Луканов с "новите милионери" са участвали около 150-160 души:
"Това, което обрасна с митология в годините - това, че ни назначава за милионери, беше израз на това, че ни се дава свободен достъп до средства да реализираме съответни проекти. Отбраните хора са стопанският актив".
Според него информацията за Луканов е много превратна. Той беше сатанизиран в годините на прехода, посочи още той.