За никого не е тайна, че „Бундестима“ е една от най-големите футболни сили в света, ако не и най-голямата. Германците имат цели седем трофея от големи форуми – четирикратен световен шампион (1954, 1974, 1990, 2014) и трикратен първенец на Стария континент (1972, 1980 и 1996). Тук трябва задължително да се спомене, че имат по още толкова загубени финали в подобни надпревари.
Друг любопитен факт, подчертаващ тоталната доминация на „вермахта“ е, че в историята си отборът никога не се е провалял в квалификации за голям форум, с изключение на един-единствен път, когато пропуска Евро 1968. Въпреки че последният германски триумф на европейски футболни финали датира от вече далечната 1996-а, тимът неизменно стига поне до полуфиналите в последните две издания.
Рекордите, които „Бундестима“ държи са неизброими. Сред тях са „най-много спечелени мачове на европейски първенства (23)“, „най-много поредни участия на еврофинали (11)“ и други.
Германия „тъкмо“ бе станала световен шампион, но не впечатли на старта на квалификациите за Евро 2016. Възпитаниците на Йоаким Льов започнаха с едва четири точки в първите си три срещи, две от които бяха домакински. Шотландия беше победена трудно с 2:1, след което последва загуба в Полша с 0:2 и равенство срещу Ейре - 1:1. В последствие всичко си дойде на мястото – пет поредни успеха с „плашещата“ обща голова разлика от 19:3.
Най-добър резултат: Шампион (1972, 1980 - като Западна Германия, 1996)
Старши-треньор: Йоаким Льов
Голмайстор на всички времена: Мирослав Клозе (71 гола)
Най-много мачове: Лотар Матеус (150)
Създаване на футболната асоциация: 1900
Прякор: „Бундестима“
Играе мачовете си на: различни стадиони из страната, включително „Олимпиащадион“ в Берлин
Знаете ли, че? Въпреки че е един от хегемоните на европейски първенства, Германия изпада в дълга победна „суша“ след спечелването на титлата на „Уембли“ през 1996-а. Серията без успех на футболни финали на Стария континент продължава чак до 2008 година, когато е надиграна Полша.
Мачове на европейски първенства: 43 – 23 победи, 10 равенства и 10 загуби с голова разлика 65:45
Паметни мачове на еврофинали:
26.06.1996 Англия – Германия 1:1 (5:6 след дузпи), полуфинал
Андреас Мьолер вкарва решителната дузпа, с която тимът на Берти Фогс елиминира домакините.
22.06.1980 Западна Германия – Белгия 2:1, финал
Две минути преди последния съдийски сигнал Хорст Хрубеш забива втория си гол в белгийската врата, гол с цената на европейска титла.
29.04.1972 Англия – Западна Германия 1:3, четвъртфинал
Всъщност, поради тогавашния формат на надпреварата, този двубой е квалификационен, тъй като на финалите участват едва четири отбора. Играе се с разменени гостувания, а първият мач е на „Уембли“. Именно тогава се счита, че се „ражда“ и най-силният отбор на Германия.
Разширен състав:
Вратари: Мануел Нойер (Байерн Мюнхен), Марк-Андре тер Щеген (Барселона), Бернд Лено (Байер Леверкузен)
Защитници: Жером Боатенг (Байерн Мюнхен), Йонас Хектор (Кьолн), Матс Хумелс (Борусия Дортмунд), Бенедикт Хьоведес (Шалке 04), Шкодран Мустафи (Валенсия), Емре Чан (Ливърпул), Себастиан Руди (Хофенхайм), Антонио Рудигер (Рома)
Полузащитници: Сами Кедира (Ювентус), Тони Кроос (Реал Мадрид), Месут Йозил (Арсенал), Марко Ройс (Борусия Дортмунд), Юлиан Дракслер (Волфсбург), Карим Белараби (Байер Леверкузен), Бастиан Швайнщайгер (Манчестър Юнайтед), Джошуа Кимих (Байерн Мюнхен), Юлиан Бранд (Байер Леверкузен), Юлиан Вайгъл (Борусия Дортмунд), Льорой Сане (Шалке 04)
Нападатели: Томас Мюлер (Байерн Мюнхен), Лукас Подолски (Галатасарай), Марио Гомес (Бешикташ), Марио Гьотце Байерн Мюнхен), Андре Шурле (Волфсбург)