Феновете на Ливърпул винаги са претендирали, че клубът им е уникален. Такава е ситуацията и сега, когато англичаните устойчиво се превърнаха в най-красиво играещия, непечелещ трофеи клуб в света под ръководството на Юрген Клоп. Едно звание, което няма как да задоволи засушената откъм трофеи среда на "Анфийлд".
Олицетворение на този Ливърпул бе вчерашният двубой с Барселона от Шампионската лига. Фасадата на нелошата игра и многото пропуснати положения прикри някои грешки и феновете сякаш са склонни да посочват малшанса и Лионел Меси като виновници за тежкото поражение с 0:3. Ливърпул обаче е от клубовете, в които един сезон се брои за успешен при завоювани отличия. По всичко личи, че този няма да е такъв. Пореден при Юрген Клоп. Германецът се котира като един от най-добрите треньори в света, но по всичко личи, че шумът около него е по-скоро плод на риалити сериала, наречен "Премиършип".
Клоп, освен с някои умения, се отличава и с особен инат в правенето на грешки. Интересно е, че вчера почти непосредствено след обявяването на стартовия състав на Ливърпул се появи и интервю с него, в което обяснява за избора си. Звучеше сякаш като предварително извинение. Неговите доводи са сгъстения цикъл и нуждата от почивка за важните мачове, които предстоят?! Това звучи нелепо, какъв по-важен мач за Ливърпул от полуфинал в Шампионската лига, при все, че в Премиършип предстои мач срещу беззъбия Нюкасъл в една вече почти безнадеждна битка за титлата срещу Манчестър Сити. Но ето за какви грешки трябваше всъщност да се извинява Клоп. Първата във вчерашния двубой бе странното пускане в позицията на десния бек на Джо Гомес, който дълго време бе контузен. Тук проблемите са два. На първо място от игра бе изваден Трент Алекзандър-Арнолд, който е в добра форма, играе през целия сезон и няма никаква причина за изваждането му, освен една идея по-офанзивната игра на Арнолд в сравнение с Гомес, което би могло да е проблем при мощната атака на Барселона. Ок, но тук стигаме до втория проблем, а той е, че всъщност Гомес е много по-силен като централен защитник, дори би могло да се каже, че е сред най-добрите млади играчи на този пост в света. Оттук с ефекта на доминото идва поредната грешка на Клоп, а именно пускането в игра на Жоел Матип, който е играч достоен за Уотфорд и Уест Хям, но не и за Ливърпул, особено в мач срещу Меси, Суарес и компания. Обобщено, Ливърпул щеше да изглежда далеч по-добре в отбрана с формация Робъртсън - Ван Дайк - Гомес - Алекзандър-Арнолд. Не само през този мач, а във всеки, в който четиримата са здрави. Незнайно защо обаче Клоп твърдо е решил да бяга от тази иначе успешна формация, която иначе изпробва в няколко срещи.
Следващото безумие в състава на Ливърпул бе позицията на централен нападател, поверена на...Джорджиньо Вайналдум. Подобно нещо от Ливърпул сигурно дори на тренировка не са изпробвали, камо ли да се случва в полуфинал на Шампионската лига. До това решение се стигна, предвид травмата на обичайната фигура в тризъбеца напред Роберто Фирмино. Вариантите за неговата смяна бяха няколко, но този с Вайналдум бе излишен авангардизъм. Още по-лошото е, че Клоп получи ранен шанс за корекция, но не го използва. В 24-ата минута Наби Кейта се контузи и това наложи смяна. До този момент вече ясно се виждаше, че Вайналдум се губи по терена, но въпреки това Клоп не взе лесното решение да пусне в игра някой от традиционните си футболисти в атака и да прибере Вайналдум в халфовата линия на мястото на Кейта. Тук изниква и още един въпрос, а именно какво се случи с Джердан Шакири в един момент от сезона. Дали между него и Клоп има някакъв конфликт или нещо друго, което остана скрито от медиите, но швейцарецът устойчиво сякаш е табу за Клоп, при положение, че преди това през сезона имаше много добри включвания и опредено притежава качества, с които да помогне и в най-важните мачове. Вместо да включи него например, Клоп избра да пусне капитана си Джордън Хендерсън, което пък повлече със себе си още един проблем. Хендерсън трябваше да заиграе като десния от тримата полузащитници, а това предопредели изместването на Милнър отляво, при положение, че за типичния дефанзивен халф Фабиньо е запазена позицията в центъра. Така Милнър отново бе принуден да се мъчи да играе по-вляво, при положение, че борави с десния крак и съставът на Ливърпул заприлича на тотален миш-маш.
До ситуацията се стигна и заради селекционни грешки на "Анфийлд" преди и по време на сезона. С лекота бе пропусната възможността да се привлече Набил Фекир от Лион. В мачове като снощния той щеше да свърши идеална работа като заместник на Фирмино, а Ливърпул като цяло има твърде малко опции в атака, защото Ориги и Стъридж не стават за голям футбол. Друга голяма пробойна е на левия бек, където няма дори една-единствена алтернатива на Робъртсън, нещо недопустимо за клуб на най-високо ниво, какъвто претендира да е Ливърпул. Наскоро пък Юрген Клоп заяви, че не се планират и големи трансфери за лятото, което отново демонстрира липсата на визия за фините настройки в отбора.
Във футбола на най-високо ниво случайни неща няма и е несериозно вчерашната загуба на Ливърпул да се определя като плод на "липса на малшанс", както бихме чули на някой български стадион. Да, Юрген Клоп може да се струва като легенда за феновете, на фона на безумия като Рой Еванс, Рой Ходжсън или последния период на Кени Далглиш, но всъщност германецът си остава един помпащ настроението, атрактивен и непечелещ трофеи наставник. За справка - Клоп загуби последните си шест финала и няма трофей във футбола вече пет години. "Анфийлд" има нужда от трофеи, а не от бурни празнувания на успех над Уест Бромич. Четвъртата година от престоя на Клоп в Ливърпул е факт. На представянето си през 2015-а той заяви, че ако не спечели титлата за четири години, то сигурно трябва да отиде да води някой тим в Швейцария. С ината си и някои глупави решения сякаш не е твърде далеч от подобно ниво. Защото изглежда, че няма онова божествено докосване за да бъде от другите - победителите.