От година на година българският футбол се самоубива, а ръководителите на клубовете обвиняват всеки друг, но не и самите себе си. Дори привържениците им смятат, че някой някъде е длъжен да се грижи за собственото им хоби. Защо изобщо държавата бива принуждавана да спасява частните футболни клубове? Това е въпрос, който не спира да ме мъчи от известно време.
Ще се опитам малко да опростя нещата, за да дам отговор за самия себе си, като така се надявам, че ще помогна и на вас - читателите.
Бърза юридическа справка показва, че, за да мога аз да основа футболен клуб, той трябва да бъде регистриран като сдружение с нестопанска цел, капиталово търговско дружество, сдружение или дружество с ограничена отговорност. Каквато и да е формата обаче, те трябва да бъдат подчинени на Закона за физическото възпитание и спорта. Този закон ме задължава, както да осигурявам нужното финансиране, така и да изпълнявам правилата, наложени от задължителното ми членство в Българския футболен съюз, ако искам отборът ми все пак да се състезава в родния шампионат. Новосформираното юридическо лице се задължава да носи пълната отговорност за дейността на футболния клуб. В това число влиза всичко от разходите за комунални услуги - вода, ток, парно, през наемите на игрища, заплатите на персонала и заплащането на всяка една прилежаща такса.
Всеки един обикновен селски отбор ще ви потвърди, че всяка седмица са нужни по няколко стотин лева, за да се проведе дадена футболна среща. Ако не може да се осигури присъствието на медицинско лице, охрана или дори съдийската комисионна, мачът ще бъде провален, а след няколко подобни провинения клубът бива изваден от турнира, в който участва. Просто и ясно.
Нека погледнем сега ситуацията в родните грандове Левски, ЦСКА, Ботев Пловдив, Локомотив Пловдив, Берое и всички останали, които не спират да тероризират държавните власти за пари. Защо всички те смятат, че българският данъкоплатец е длъжен да поддържа съществуването им? Да, футболът е най-популярният спорт у нас, но все пак говорим за около милион и половина - два активни запалянковци, които под една или друга форма се интересуват от този спорт. Голяма част от тях може и да нямат против част от данъците им да отиват в подкрепа на частния спорт, но мнозинството би било категорично против. Просто сред приоритетите от обществения живот футболът не намира място дори в топ 10.
Нека сега навляза в малко повече конкретика, за да не празнословия.
През 2016 г. ЦСКА официално бе обявен в несъстоятелност, след като клубът не можеше повече да обслужва задълженията си в размер на 26 млн. лв. Това бяха пари от данъци, заплати, трансфери, агентски комисионни и какво ли още не. Толкова много пари за отбор от родните стандарти се натрупват в продължение на дългогодишно неправилно управление от собствениците. Единственото справедливо решение бе ЦСКА да фалира и всеки, който би искал да възроди клуба, има две опции - да плати дълговете и да продължи там, където всичко спря, или да откупи марката и да започне от абсолютната нула да гради тим, който да извоюва правото си отново да бъде считан за гранд. Вместо това ЦСКА прекара само една година в третото ниво на професионалния футбол, след което бе съдействано на Гриша Ганчев, за да встъпи във владение без да наследява въпросните 26 млн. дълг, че дори днес да си позволи да говори за строеж на нов стадион на стойност €40 млн.
Към края на 2021 г. Левски е в подобна ситуация. Клубът дължи 33 млн. лв., но по някаква причина институциите не притискат ръководството да си плати сметката или да обяви фалит. Прилагат се всевъзможни схеми след купища съдебни дела, за да може лев по лев задълженията да се смалят. Петър Хубчев дори бе обявен за враг №1 от феновете на „сините“, защото има наглостта да си търси дължимото. Някъде там стои и въпросът за прословутата козирка над Сектор А, която един ден струва няколко стотин хиляди, а в друг обявяват, че ще коства повече от строежа на самия сектор. И пак държавата се явява не просто арбитър, но и основен активист за спасение.
Берое наскоро стана ясно, че в продължение на години е бил финансиран от „ТЕЦ Марица-Изток“, тъй като държавните власти са настоявали компанията да изпълнява „обществената си функция“, като поддържа жизнените показатели на старозагорския тим. И там една група крайни запалянковци смятат, че имат правото и властта да държат в плен всеки, който е дръзнал да даде и един лев за издръжката на любимия им клуб.
В Пловдив местният Ботев очаква вече поредна година да му бъде построен нов стадион. Проектът обаче отнема толкова време, че, докато „Колежа“ бъде отворен отново, идеите ще бъдат остарели и съоръжението ще има нужда от ремонт още преди да бъде открито. Градският съперник Локомотив междувременно роптае, че за него няма нов стадион. И там държавата е нарочена да помага.
Примерите могат да продължават вечно, като във всеки един случай безпристрастният страничен наблюдател не спира да се пита „Защо?!“ Защо държавата ще строи стадиони за частни футболни клубове? Защо държавата ще опрощава данъците им? Защо държавата се държи в плен на шепа хора, които се подвизават с маски и заплашват с протести, ако любимците им не го бъде? Защо? Защо? Защо?
Функцията на държавните органи трябва да е далеч по-проста и отдалечена. Министри, кметове, депутати, общински съветници и всички други подобни имат няколко задължения в тази насока. Едното е да облекчават административната тежест върху клубовете, които изпълняват важна обществена функция. Другата е да следят за равните права и задължения на въпросните клубове. А третото задължение е да държат хората отговорни за действията и решенията им.
Вие сте запален фен на футбола? Ами купувайте си сезонни карти, обличайте се всяка година в новия екип на любимия ви тим, плащайте си за телевизиите, които излъчват мачовете, отделяйте средства за членски внос във фенските си организации. Това са нещата, които запалянковците по цял свят правят, за да ги има Реал Мадрид, Байерн Мюнхен, Манчестър Юнайтед и Ювентус. Всеки от тях се е борил с десетилетия, за да бъде тази печатница за пари и музей за трофей, който е днес.
Великият шотландски Рейнджърс беше принуден да изчезне от картата на световния футбол, защото хора от високите етажи не управляваха парите си правилно. Къде беше тамошната държава? Ами, взе своето, назначи служебни ръководители, които да се разплатят с всеки, който има да взема и една стотинка, и след това остави ентусиастите, за да възраждат любимия им футболен клуб.
Минималната работна заплата в България към днешна дата е 610 лв., а след няколко месеца тя би могла да достигне около 700 лв. В същото време един професионален футболист от Първа Лига прибира между 5-20 хил. лв., че дори част от чуждестранните звезди се договорят за същата сума, но в евро. Тук имам един въпрос - Бихте ли се съгласили процент от вашата минимална работна заплата да отива за подкрепа на футболист, чийто клуб е във финансово затруднение? Отговорете си сами за себе си, но преди това се поставете в хипотезата, че самите вие дължите пари на банката за жилището си в столичния квартал „Бояна“ и за лизинговия си автомобил от технологичното изложение на Панаира в Пловдив. Ако вече не можете да обслужвате тези си задължения, ще очаквате ли държавата да се погрижи за вас, като ви покрива месечните вноски? Би било, колкото прекрасно, толкова и невъзможно.
В заключение бих искал да напиша, че родните футболни грандове трябва да се научат сами да си носят последствията и да следват успешните модели на управление. А феновете, нека си останат фенове. Свалете маските и сложете шалчетата. Дните от средновековието, в които личните несгоди се решават с меч и брадва, отдавна отминаха. Никой не ви е длъжен за нищо. Всеки получава точно това, което е заслужил.