Евгений Сердюк се оказа отлично попълнение за Черно море. Макар че дойде при варненци два месеца, след като бе започнало първенството, той стана голмайстор на тима през изминалия сезон и четвърти при стрелците в елита. Попаденията на украинския нападател помогнаха на „моряците“ да изпълнят основната си цел – влизане в първата шестица. Впоследствие петото място се оказа най-доброто трето класиране на отбора в групата на майсторите, което през годините е постигано още три пъти. В интервю за Efirbet.com Евгений Сердюк прави равносметка на своето представяне и това на Черно море през сезона, говори за бъдещите си планове и какво мисли за войната в неговата родина.
Евгений, какъв беше сезонът за Вас?
Това е най-добрият сезон в досегашната ми кариера, тъй като бях част от елитен тим с високи цели и традиции в българския футбол. Преди това не играх футбол една година и се бях прибрал в Украйна, и тогава офертата от Черно море дойде в подходящ за мен момент. Тя ми даде възможност да се върна към добрите си футболни дни и мисля, че се възползвах от предоставения шанс.
Вкарахте 12 гола, което е второто Ви лично постижение за един сезон.
До този момент 14 попадения съм реализирал в едно първенство в Португалия, но във Втора дивизия. Сега са с две по-малко, но в елитно първенство и за водещ отбор в България. Жалко, че не успях да помогна с головете си на Черно море да постигне втората си цел – класиране в четворката и участие в бараж за Лига на конференциите.
Допадна ли Ви футболът, който играха „моряците“?
Абсолютно. Точно такъв стил ми харесва – атакуващ, комбинативен и доминиращ. Ние да имаме топката, ние да водим играта. В много наши двубои се получи. Важно е също, че играехме с настроение и изпитвахме удоволствие от самата игра.
Защо Черно море не успя да завърши в Топ 4 и да се пребори за Европа?
Ние имахме малко равностойни полеви играчи, може би 11-12, и поради тази причина, когато се появиха контузии, заболявания и наказания, нямахме възможност да сме в оптимален състав и записахме нелепи загуби. В други мачове пък малшансът и странични фактори ни отнеха това, което заслужавахме с играта си.
Кои бяха най-силните мачове на отбора?
Най-силно се представихме срещу Левски, Славия, ЦСКА, Ботев (Пловдив), Берое и Арда. Това бяха срещите, в които Черно море максимално се доближи до изискванията на треньора и нашите привърженици.
Ако трябва да сравните Черно море с Ботев (Пд) и Левски, каква е разликата?
Левски разполагаше с по-равностойна пейка, която им позволяваше да правят успешни ротации и смени, без това да се отразява на начина, по който играят. Ботев са на нашето ниво, ние ги победихме в два от трите ни мача и дори съм изненадан, че завършиха преди нас в класирането.
Какво изискваше от Вас треньорът Илиан Илиев?
Да давам макисмума във всеки мач и да си върша работата – да вкарвам голове и да участвам в голови атаки, за да материализирам усилията на колектива.
Хареса ли Ви футболът в елита на България?
Хареса ми, че Черно море игра атакуващо, а не защитно, както беше, когато бях в Португалия.
Бихте ли играли за друг клуб в България?
Свикнах с Черно море и се чувствам прекрасно тук. Но един професионален футболист никога не може да предположи какво му предстои. Времето ще покаже какво ще се случи. През миналия декември например получих оферта от Ботев (Пд). Техният треньор ме харесваше и настояваше за трансфер, но нещата не се получиха. Това обаче не ми е попречило да продължа да си върша работата в Черно море. Аз имам откупна клауза в договора и е по-вероятно тя да бъде платена от чужд клуб.
Вярно ли е, че отбор от Южна Корея е бил готов да активира тази клауза, но Вие сте отказали.
Да, аз не искам да ходя там.
Имате ли предпочитание за държава, в която бихте продължили с футбола?
Нямам. Важното е във въпросното първенство да се практикува нападателен и атрактивен футбол.
Ако никой не плати клаузата Ви?
Тогава ще изпълня договора си с Черно море и ще се настроя за ново предизвикателство за следващия сезон. С радост бих продължил да играя за варненския отбор.
Какво е за Вас Черно море?
За мен това е клуб, който обикнах. Клуб със сплотен колектив, който вече е част от моя живот. Ние сме като едно семейство.
Какво бихте казали на феновете на „моряците“?
Благодаря им за подкрепата през целия сезон и особено при последното ни гостуване в Разград. Това са верни и отдадени привърженици, които винаги са с нас, независимо дали сме победили или загубили.
Вашето семейство напусна Украйна и дойде при Вас във Варна. Това прави ли Ви по-спокоен?
Вярно е, че майка ми и брат ми вече са при мен, но по-спокоен не съм станал, тъй като имам близки и приятели в Украйна. Най-неприятното усещане в момента е, че започваме да свикваме да живеем с войната, както когато си загубил близък човек, свикваш да живееш с мъката.
Кога ще завърши войната и как ще се отрази на живота в Украйна?
Надявам се скоро да приключи, но това не зависи от нас, а от тези на върха. Ние не решаваме, а най-лошото, че много хора загинаха. Така и не разбирам защо това се случва в XXI век. Украйна претърпя загуби във всички сфери на живота, но ние, украинците, сме корави хора, и един ден ще се съвземем, след като свърши този ужас.