Жена на име Нимко Фара е отговорна за нелегалното влизане на лекоатлетическата легенда Мо Фара на територията на Великобритания като дете. 54-годишната Нимко призна действията си в интервю за „Сън от Съндей“. Тя използва като преводач своя втори син Ахмед, тъй като нейният английски е твърде ограничен.
Както е известно, преди няколко дни четирикратният олимпийски шампион изненадващо призна, че е обект на трафик на хора от Африка към Европа и дори името му е фалшиво, а истинското му име е Хюсеин Абди Кахид. Пред "Би Би Си" Мо Фара обяви, че прави признанието заради съпругата си Таниа Нел, която установила много липсващи детайли от живота му преди 2010 година, когато двамата се женят.
В интервюто Нимко Фара признава, че пристигането на малкия Мо в Англия е плод на чиста случайност и промяна на плановете в последния момент. В нейната виза е пишело, че има три деца. Едното от децата обаче отпаднало от пътуването и така 9-годишният бъдещ шесткратен световен шампион се оказал на Острова.
Нимко Фара е имала две собствени деца, но във визата били вписани три. Ако самата тя пристигнела в Англия с по-малка бройка наследници, нямало да я пуснат в страната. Затова ѝ било наредено да вземе трето дете. Истинският Мохамед Фара останал в Източна Африка, а момчето, взело неговото име, впоследствие се превръща в един от най-великите лекоатлети.
Жената отрича обвиненията, че след нелегалния трафик на Мо Фара от Джибути в Лондон през 1991 г. тя е използвала 9-годишното момче като домашен роб.
„С майка ми живеехме в Джибути, а моят баща Мухтар Фара вече беше емигрирал в Лондон. Той уреди виза за Англия за майка ми, мен и по-големият ми брат Уахиб. Освен това имаше документ и за неговия син от предишен брак – истинският Мохамед Фара. Той сега живее в Найроби, Кения. Мохамед обаче не успя да стигне навреме за полета и затова се наложи майка ми да вземе друго момче. Не е нейна идеята да вземе Хюсеин. Това я посъветвала моята баба Айша, която почина през 2005 г. Настоящата спортна легенда живееше в Джибути с чичо си, с когото избягали от войната в Сомалия“, разказа Ахмед Фара.
Нимко, Мухтар и трите деца заживяват под наем в общинско жилище в Хунслоу (Източен Лондон), където по думите си Мо Фара е принуждаван да готви, чисти и пере. В средата на 90-те Нимко се разделя със съпруга си и се мести да живее в близост до Саутол със синовете си Уахиб, Ахмед и роденият в Англия Махад. Мо Фара пък отива да живее при жена на име Кинси, за която твърди, че е негова леля.
„Майка ми не е отвличала момчето. Не го е взела нарочно от улицата, за да го качи насила на самолета. Хюсеин имаше ужасен белег, оставен от изгаряне с гореща вода. Тогава баба ми казала, че в Джибути няма достатъчно добри лекари и майка ми трябва да вземе момчето в Англия и да му помогне с лечението. Помня много добре детството си. Всички деца бяхме длъжни да си чистим стаята. Никой не е казал на Хюсеин, че ще бъде роб и трябва да мие чиниите. Майка ми се грижеше за Мо като за собствен син и всички си играехме заедно. Бях на 9 години, когато разбрах, че не е мой истински брат. Съжалявах, че истинският Мохамед е трябвало да остане в Африка, но винаги бях горд с Хюсеин и го приемах за мой истински брат. Цялото семейство бяхме горди от човека, в който той се превърна“, допълва Ахмед Фара.
Поставете оценка:
☆
☆
☆
☆
☆
3.4
Оценка 3.4 от 8 гласа.