Ясно е, че Гриша Ганчев има фундаментално значение за ЦСКА и „червената“ общност заради съхраняването на клуба в максимално универсални и оригинални граници, но в същото време допусна и колосални грешки при близо 9-годишното си управление.
1. Не инвестира в качество, което да спре доминацията на Лудогорец
Идеологията на ЦСКА изисква спечелването на титлата на всяка цена и утвърждава това като единствения важен трофей на вътрешината сцена. Вместо това, Ганчев превърна клуба в това, заради което Сектор Г винаги е иронизирал Левски най-много – калъфките. За седем сезона в елита Ганчев спечели шест пъти сребърните медали и така и не успя да спре тоталната доминация на Лудогорец. До идването на Ганчев разградчани имаха пет титли (тук броим и тази през 2016 година, когато бизнесменът бе на „Армията“, но автентичният ЦСКА играеше в Трета лига), а в годините на съперничество разградчани добавиха още седем и са на път да вземат осмата. Три пъти „армейците“ бяха а в ситуацията да лижат меда през буркана, като най-близо бе през миналия сезон с изпусната дузпа на Иван Турицов срещу ЦСКА 1948.
2. Не успя да консолидира „червените“ легенди
Още преди да дойде на „Армията“, Ганчев е заявявал неколкократно, че не му трябва ЦСКА, за да се съобразява с мнението на всяка една легенда и да ги обгрижва, за да бъдат доволни. След идването си при „червените“, Ганчев не положи усилия, за да остави пантеона от армейски символи максимално близо до клуба. Всъщност, от всички треньори, с които работи за девет години, Ганчев бе най-безпардонен именно със Стойчо Младенов и Любо Пенев. Стигна се дотам да има гавра със звездите на някои от най-основополагащите символи в Алеята на славата. Стойчо пък бе унизен като в прав текст собственикът му каза на среща с някои от тарторите на агитката, че няма да му позволи да прави селекцията.
3. Непрекъснатите треньорски рокади и прекаленото доверие към чуждите специалисти
Откакто е в клуба, Гриша Ганчев е извършил най-много треньорски рокади сред всички клубове в елита. От 2015 година на „Армията“ са направени 17 смени, като в тях са замесени 13 различни специалисти. Стамен Белчев е рекордьор с три мандата, по два имат Нестор Ел Маестро и Христо Янев. Очевидно е, че честите смени така и не превърнаха „червените“ в достатъчно пълноценен отбор, а Ганчев прекалено силно залиташе към чужди специалисти. От 13 треньори цели осем бяха чужденци – Нестор Ел Маестро, Саша Илич, Алън Пардю, Бруно Акрапович, Даниел Моралес, Милош Крушчич, Люпко Петрович и Еди Йорданеску. Българите пък са едва петима – Стойчо Младенов, Любо Пенев, Христо Янев, Стамен Белчев и Добри Митов. Доста показателно е, че и двата трофея бяха спечелени от БГ специалисти – Любо Пенев и Христо Янев.
4. Не продължи имиджа на евробоец
При Ганчев определено бе нанесен удар по реномето на ЦСКА като евробоец. За тези години „червените“ влязоха на два пъти в групите през 2020/21 и през 2021/22, като и в двата случая „армейците“ финишираха на последното място. В първия случай в плейофа бе отстранен Базел с един мач в Швейцария, а във втория Стойчо Младенов прекърши с 10 души и гол в продълженията Виктория Пилзен. Всъщност тези мачове с швейцарците и чехите бяха най-епичните евродвубои в ерата „Ганчев“, като на трето място може да прибавим и успеха над Рома, когато римляните бяха излезли с доста резерви, защото двубоят вече бе без значение. Като плюс обаче може да отбележим, че за тези години ЦСКА не направи нито едно прочувка – измъкна се срещу Лиепая и Рига, като се спаси и срещу малтийския Сайрънс в 90-ата минута с гола на Али Coy.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“