Питайте Пеп Гуардиола кой е човекът, който той определя като „най-добрия полузащитник в света”, кой е играчът, който селекционерът на Испания нарича „перфектния компютър”, кой е футболистът, за когото дори победените опоненти твърдят, че е Ролс-Ройс и е чест да играят срещу него, кой е играчът, за когото капитанът на националния отбор казва, че „кара тима да работи и носи светлината и който заслужава „Златната топка” дори с единственото качество, с което не прави компромиси, а именно, че не „продава себе си”. Отговорът е ясен – Родри.
Неговите отбори функционират по уникален начин, въпреки че самият той простичко казва: „Аз съм късметлия, че както в клубния отбор, така и в националния, съм съотборник с уникални футболисти, които са родени победители”. След 1/4-финала на Евро 2024 капитанът на Германия - Илкай Гюндоган, беше помолен да даде своята оценка за играта на испанеца. „Той е уникален. Няма друг халф в света, който може да пази топката по-добре от него”. Но освен ласкавата оценка в изказването на Гюндоган имаше още едно нещо, което направи впечатление и върна лентата към първия сезон на Родри в Англия. Новобранецът по онова време оставал по 30-35 минути след всяка тренировка, за да упражнява свободни удари, а не да блъска във фитнеса, както правели колегите му. „Той остава, за да говори, слуша и анализира какви са възможностите, за да подобри играта си”.
Когато Родри говори, е лесно да го слушаш, казва един от футболистите в националния отбор. 28-годишният испанец говори по начина, по който играе – спокойно и разбираемо за всички. Още от времето, когато е бил едва на 12 години, било видно за всички, че в това момче има нещо необикновено и то е в начина, по който „чете” играта и през цялото време проявява своето желание да се учи още и още. Това желание е част от него и до днес.
- Родри, откъде научихте най-ценните уроци, които са помогнали за вашето развитие – от престоя в Англия или от контакта с Гуардиола?
- Добър въпрос и отговорът е – и от двете. Английският футбол е различен от футбола на Пеп и ако искаш да играеш неговия футбол в английски условия, трябва да отговаряш на определени критерии. На мен ми отне доста време, за да се адаптирам към този стил. Играта е по-динамична, по-силова, по-бърза. Към това се добавя характерният стил на Пеп, който не познавах. Там, откъдето идвам, се играе по друг начин. Във Виляреал изобщо не се обръщаше толкова голямо внимание на тактиката и тактическата дисциплина.
- Илкай Гюлдоган казва, че оставате след всяка тренировка, но не за да се упражнявате допълнително, а за да говорите.
- Това се случваше през първата година от престоя ми. Когато един играч иска да се адаптира към футбола на Пеп и към цялата нова среда, той има нужда от информация, да види нещата, да ги повтори, да ги анализира отново и да се учи. Гуардиола е треньор, който изисква внимание и разбиране. Като полузащитник нямаш толкова нужда от физически повторения, макар че винаги е полезно да отработваш даването и получаването на пасовете. На теория, щом си тук, би трябвало да си научен на всичко това. Не би трябвало да си задаваш въпроса откъде трябва да мине топката или какво решение трябва да вземеш. Затова трябва да говориш. Пеп винаги обяснява и нещата стават прости и директни. Записите също помагат.
- Алваро Мората казва, че ви куца маркетингът и ако бяхте си направили по-добра реклама, щяхте да се пласирате по-добре и да сте спечелили „Златната топка” още миналата година.
- Това не е причината, поради която играя футбол. Може би хората смятат, че трябва да се продавам по-успешно. Казват ми: „Човече, трябва да...”. Аз разбирам футбола по различен начин. Не се впрягам. Ако някой иска да награди усилията ми, вярвам, че това ще се случи.
- Вие сте диригентът.
- Това е много важна роля, особено ако се има предвид стилът, по който играят Сити и Испания. Опитвам се да дам динамика и ритъм на играта. Трябва да измислиш най-бързия начин, по който да свържеш играчите пред теб, да промениш темпото по начина, по който искаш. Най-важната роля на лидера е да реши кога да ускори или да натисне спирачките, кога да пресира високо или да печели терен. Всички тези мисли минават светкавично през главата ти. Когато топката стигне до мен и трябва да успокоим темпото, аз ще съм последният човек на света, който ще търси изостряне на играта.
- Говорите за интензивността на английския футбол, но понякога на терена изглежда все едно не си давате зор. На човек му се иска да извика: „Защо не го наритате този?”.
- Ха! В средата на терена не е мястото, където има много ритания. На терена има други зони, в които има повече директни контакти. Футболистите са обучени как да пазят топката и да използват телата си като щит. В интерес на истината е доста трудно да се отнеме топката от някой халф в средата на терена. Ако това се случи, обикновено става в първата или последната третина. Ние обикновено обработваме и подаваме топката с едно или две докосвания и който и да е просто няма достатъчно време, за да стигне до мен и да ме изрита.
- Миналия сезон играхте повече от 5000 минути на терена. След четвъртфинала на Шампионската лига казахте, че имате нужда от почивка. За физическа или психическа умора говорихте?
- Идва един момент, в който ти се събира прекалено много. Имаш нужда да се изчисти не само тялото, но и главата. Хората гледат само мача, но има много неща, които са невидими. Това са подготовката за самия мач, пътуванията, престоите в хотелите. През цялото време ти вече „си в мача”. Трябва да се направи нещо за календара. Мачовете стават все повече и все повече и не виждам как това ще се промени. Някой трябва да помисли за здравето на играчите. Тази тема е болна за мен. Идва момент, в който просто повече не можеш, дори и да искаш. Знам, че футболът е бизнес, в който се влагат много пари, но наистина някой трябва да помисли за спортистите.
- Играчите трябва ли колективно да отстояват правата си?
- Точно така трябва да бъде. В интерес на истината миналата година на няколко път надигнахме глас, но е сложно, защото сме много разделени. Играем в различни клубове и е трудно. Но в крайна сметка някой трябва да надигне глас и трябва да заявим на хората с власт и на всички организации: „Вижте, всичко това е много хубаво, но е важно да се погрижим за здравето на новото поколение футболисти“. Това са момчета като Ямал. Никой не може да издържи да играе по 60, 70 мача на сезон. Всъщност може да устискаш година или две, но не и 10.
- Усещате ли го по време на мачовете?
- Има такива моменти, но не е задължително да са по време на самите мачове. Понякога е по време на подготовката за мача. Понякога мозъкът ти просто казва: „Стига!”. И ти искаш да спреш, но тогава идват волята и мотивацията. Винаги намираш още енергия и сила. Има дни, в които трябва да взема сила от... Всъщност изобщо не знам откъде взимам сила. Отнякъде. Да се състезаваш и да играеш е важно, но почивката също е важна. Ние също сме хора и имаме нужда понякога да изключим захранването. Има моменти, в които имаш нужда от спокойствие, да бъдеш със семейството, да имаш малко свободно време. Хората ни виждат само на мачовете, но сезонът е дълъг и труден и ни държи единствено мотивацията, че правим нещо важно.
- Да се върнем към Евро 2024. Колко пъти гледахте записа на четвъртфинала с Германия?
- Не го гледах, защото бях много уморен, но по принцип обичам да гледам мачовете, особено в случаите, когато мисля, че е можело да играя по-добре. Обичам да гледам сам. Така виждам много неща, които не съм забелязал на терена. Отстрани чувството е по-различно от това да си вътре и да играеш. Анализирам играта - не само моята, но и на целия отбор. За въпросния мач помня, че срещнахме равностоен съперник във физическо и игрово отношение. Помня, че не всичко вървеше по мед и масло и имаше моменти, в които страдахме и ключът беше да се съберем и да работим като колектив и да си помагаме. Да отстраниш домакина на първенството е едно от най-трудните неща. Но в крайна сметка ние успяхме.
Сид Лоу, Guardian/превод: "Телеграф"