Бившият президент на Левски - Томас Лафчис заяви, че “сините” нямат оправдание за серията от три поредни загуби. Той бе гост в рубриката „Левски ексклузивно“ на клубния подкаст „Часът на Левски“. В него Лафчис говори откровено за любовта си към Левски, какво е да управляваш клуба в най-смутните години на прехода, както и неразкривани досега тайни от "синята" кухня по негово време.
„Рядко идвам на стадиона, защото пътувам, но гледам мачовете по телевизията, не изпускам двубой. Как се излиза от кризата, в която влезе Левски с трите поредни загуби? Рецепти и съвети трудно се дават, защото на чужд гръб и сто тояги са малко. Важното е отборът да има постоянство, а то се изгражда с време. Затова трябва и търпение от страна на публиката. За съжаление нашите фенове са свикнали отборът да побеждава, да е първи, да се бори за титлата. Някой ще каже, че в последните години не успяваме.
Но е много важно да се даде време на спортно-техническия екип, който на базата на това, което вижда, да работи спокойно. Никой няма да спечели от това да се вика „Оставка“ по време на мачовете. Какво ще се случи с една оставка на треньора? Нищо. Но ако им се даде път на тези специалисти да работят спокойно… В никакъв случай нямаме отбор, който да подценяваме. Но просто трябва да се даде време на треньора да го развие”, коментира Лафчис.
“Дали виждам прогрес? Минали са само 3 месеца от лятото. А това е кратък период, в който един треньор може да докара отбора до нивото, което има в главата си. Със сигурност няма извинение за Левски. Смятам, че и Генчев го знае. В такива отбори важно са единствено победите. Виждате как привържениците пълнят веднага стадиона, когато има няколко поредни победи. Проблемът е с отчаянието, защото, когато се загубят един-два мача, те се отчайват и казват, че няма да ходят. А точно това са моментите, в които отборът трябва да се подкрепя“, каза Лафчис.
Според него добрата новина в този момент са изчистените дългове на клуба.
„За нас е важно да има финансова стабилност, без значение дали ще идва от спонсори, фенове, изграждане или продажба на футболисти. На ръководството му трябва финансово спокойствие, а не да е като в последните години, да виси като дамоклев меч над главите ни ще фалира ли Левски или няма. В такава среда е невъзможно да се работи“, отбеляза бившият вратар на “сините”.
Томас Лафчис коментира и отношенията си с бившия спортно-технически директор на Левски - Андрей Желязков. Двамата бяха тандем в началото на 90-те години на миналия век, когато отборът спечели титлите през 1993, 1994 и 1995 година, като в този период разби ЦСКА със 7:1.
„За съжаление не мога да кажа ласкави неща за този човек заради края му в Левски, финалните му акорди. Иначе в началото бяхме изключителен екип. Той е минал през големи отбори и имаше доста неща, с които можеше да ни помогне. И затова се спрях на него, въпреки че е славист, а не левскар. До 1995 година нямаше приходи в Левски, единствено аз издържах клуба. Имаше два сезона, в които ни подпомагаха бизнесмени. Но след това с продажбата на силните ни футболисти явно на много хора им се отвори апетитът.
И се стигна до този край, че в момента да не мога да простя неща, които аз смятам за предателства. Защото се стигна до там да се „хващат“ футболисти на Левски да не играят, за да може да бъде изгонен треньорът и да бъда сменен аз. Това за мен е предателство. А това, че кой какво и кога е откраднал… За съжаление контролът, който трябваше да осъществявам аз с моите колеги, не е бил толкова ефикасен. Но другото, което за мен е недопустимо, е това, което се случи през 1998 година. След като победихме беларуския Локомотив (б.р. – Витебск) с 8:1, отборът игра мач с ЦСКА – изключително силен, бихме с 2:0, а трябваше да вкараме 10 гола. За съжаление се разделихме по изключително лош начин. От тогава вече са минали много години и не искам да се връщам и спомням. Но аз съм го приел като предателство и не мога да го променя”, заяви Лафчис.
“За съжаление Вячеслав Грозни беше само 6 месеца при нас. Взехме го от Спартак Москва. Уредихме го още пролетта, но исках да започне работа през лятото. Като се върнах, Желязков каза: „Не ни трябва този треньор, той е пияница“. Аз му казах, че не пие дори бира. След това бихме с 5:0 ЦСКА във финала за купата и цялата публика скандираше името на Мишо Вълчев. Но държах изключително много да дойде Грозни и той го показа. Но имаше саботиране от страна на спортно-техническото ръководство на всякакво ниво. След подготовката в Германия треньорът ми каза, че иска един от екипа да бъде махнат. Попитах защо, а той каза, че им бие инжекции Б12, за да скъсат мускули.
Преди мача с ЦСКА казах, че ще махна директора, защото ще ни съсипе отбора. Така и стана – започна да хваща футболисти, за да не играят. Имаше доста истории, които не са толкова радостни. Които някой ден, ако напиша книга, ще ги разкажа и ще бъде интересно“, добави Лафчис.