14 октомври 2024 година в 12:06 местно време от площадка 39A в космическия център на НАСА във Флорида, тежка ракета Falcon Heavy на SpaceX изведе междупланетната станция Europa Clipper в космоса. Изстрелването и отделянето на станцията от горния етап премина по план и час по-късно Europa Clipper се свърза със Земята и съобщи, че бордовите ѝ системи са напълно работещи. Започна шестгодишното космическо пътуване до системата на Юпитер.
Станцията Europa Clipper стана най-голямата междупланетна сонда в историята на НАСА. Теглото ѝ е близо 6 тона (5 900 кг). Почти половината от масата на станцията е гориво. Но дори въоръжена с 24 двигателя, станцията ще извърши две гравитационни маневри, за да стигне до местоназначението си: едната след четири месеца ще бъде извършена близо до Марс, а през 2026 година станцията ще извърши втората маневра. Europa Clipper ще достигне Юпитер през април 2030 година и ще започне научна работа около година по-късно, когато орбитата ѝ ще бъде установена за близки полети със спътника ѝ Европа.
Европа е един от четирите най-големи спътника на Юпитер. Но това небесно тяло, сравнимо по размер с нашата Луна, е специално. Според редица признаци под ледената броня на повърхността му може да има топъл и солен океан с обем вода, по-голям от този във всички океани на земята взети заедно. Тази комбинация прави Европа потенциално подходяща за появата на биологичния живот, който познаваме от нашата родна планета. Търсенето на признаци на такъв живот ще бъде основната цел на мисията.
В слабата светлина на Слънцето в орбитата на Юпитер енергията за захранване на бордовите инструменти на станцията ще се събира от два огромни петсегментни слънчеви панела: техният обхват достига 30 метра. Научното оборудване се състои от девет инструмента: оптични и инфрачервени камери, инфрачервен спектрометър, ултравиолетов спектрограф, магнитометър, подповърхностен радар, инструмент за изследване на йоносферата (плазма), масспектрометър, сензор за прах и отделен инструмент за изучаване на гравитационното поле на Европа.
Научната мисия за изследване на Европа е предназначена за малко повече от сто дни, с възможност за удължаване. Станцията ще направи 49 близки облитания на спътника, събирайки информация за разломи, изхвърляния на материал от гейзери и изучавайки ледената му покривка, която е с дебелина от 20 до 50 км. Максималното приближаване до Европа ще бъде 25 км, което ще позволи да се съберат най-пълните данни не само за външните обвивки на спътника, но и за неговата вътрешна структура. Това ще бъдат буквално невероятни данни, сигурни са учените.