''Първо, трябва много ясно да кажем, че извънредно положение не значи положение извън реда, в което всеки орган може да прави каквото си иска. Извънредното положение е в рамките на българската конституция и ключова роля в него има парламентът. Така че ние ще настояваме парламентът да си влезне във функциите на контрол, и мисля, че това ще се случи, тъй като управляващите много бързо ще разберат, че всъщност имат нужда от парламента и че да, може да е неприятно да се отговаря на въпроси, но без това просто няма как да се мине'', това заяви пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ зам.-председателят на Българската социалистическа партия - Крум Зарков. Той е и зам.-председател на Комисията по правни въпроси в 44-ото Народно събрание.
''На ръба сме, на ръба сме, надали ще имаме възможност да попитаме Конституционния съд в крайна сметка какво мисли ( бел. ред. за разпускането на Народното събрание), защото доколкото разбирам още тази седмица парламентът ще бъде свикан, за да се актуализира бюджетът, нещо което беше очевидно ясно, че ще се наложи, още преди десетина дни поне. То беше неизбежно и още не мога да си обясня как министърът на финансите и правителството считаха, че могат да преориентират бюджета с милиарди, евентуално да поемат и нови дългове, без да минат през задължителната бюджетна процедура, а именно актуализация. Но истината според мен бе, че още от 13-ти петък, когато гласувахме извънредното положение и начинът, по който беше направен Законът за извънредните мерки, показваше една припряност да се спре с дейността на парламента. Защо това е така? Не мога да кажа. Знам само, че в ситуация, в която съдилищата са затворени, медиите са на 111 място по свобода на словото (според ''Репортери без граници), хората и гражданското общество практически е затворено по къщите си, да разпуснеш парламента означава нито повече, нито по-малко, освен последната линия на демократичен контрол върху изпълнителната власт'', добави Зарков.
''Предполагам, че за министъра на финансите и за правителството е много по-лесно да преразпределят средствата от своите кабинети, отколкото да обяснят какви точно са политиките, които тези средства трябва да реализират чрез бюджета, където всъщност и опозицията ще има възможност да внесе своите предложения, да отправи своите критики и въпроси'', коментира зам.-председателят на БСП.
''За съжаление трябва да констатираме, че особено в последните дни, правителството, дали чрез свои представители, дали чрез различните щабове, които се създадоха, казва едно нещо и обратното на следващия ден. А това е особено вредно, макар че е характерно за това управление. Но е особено вредно в период на криза, в която властите и всеки орган трябва да излъчва спокойствие и увереност, че знае какво прави'', заяви още Крум Зарков.
''Едно от хубавите неща на актуализацията на бюджета е, че в крайна сметка те ще бъдат изписани в една ясна мярка, една ясна рамка и ще можем да вземем отношение не по поредния извънреден брифинг или хвърлената новина от един или друг министър, а по цялостната структура на тези мерки. Има неща, които отсега будят въпроси. Най-знаковата мярка, тази 60/40, която трябва да запази заетостта, е поставена под сериозни съмнения относно нейната ефективност. И то именно от хората, които трябва да я реализират - работодателите. Тук може би е моментът тя да бъде преразгледана и да бъде направена така, че да работи, защото трябва да ви е ясно, че записването, масовото записване на хора, загубили работата си, в Агенцията по заетостта и бюрата по труда, е вредно за всички'', смята социалистът.
''Със сигурност икономическите и социалните, особено, мерки, които досега са оповестени от правителството, са крайно недостатъчни. Милиардни са плановете за нов старт на икономиката, които се правят около нас. Едно е сигурно, след тази криза, както у нас, така и в чужбина, ще трябва да се преосмисли и целият икономически модел, който създава ужасяващи неравенства, в който 1% или няколко привилегировани процента акапарират цялото национално и дори световно богатство, и в който непрекъснатата консумация, всъщност е основна форма на растеж. Всичко това ще трябва да бъде преосмислено към един модел, далеч по-отговорен, както към социума, към обществото, по отношение на преразпределението, така и към ресурсите и природата'', прогнозира Крум Зарков.
''Когато либералният президент на Франция Макрон обяснява, че бидейки във война те трябва да разберат, че има блага и услуги, които не могат да бъдат оставени на регулацията само на пазара, говорейки за здравеопазването, когато Германия, с нейната фиксация върху бюджетната дисциплина, започва да говори, че не е това най-важният приоритет нито за момента, нито за бъдещето, струва ми се, че имаме ясни индикации, че светът ще започне да мисли към повече солидарност и справедливост. Тоест, по друг начин, да по-вляво'', каза още младият зам.-председател на столетницата.
''Тази криза, освен всичко друго освети, ще направи ясно за всички, които искат да го видят, тези, които не искат да го видят - няма, но ще направи ясно колко време ние изгубихме в последните три, а някои ще кажат десет години, да реформираме ключови сектори от България, в това число и здравеопазването, във време, в което имаше едно относително спокойствие. Такова спокойно време, един Бог знае кога ще дойде. В момента ние сме в ситуация, в която нереформираните ни системи ще изискват все повече и повече средства, за да отговорим ад хок на определени предизвикателства. В много случаи тези средства ще имат ефекта на кофа с вода, излята върху пясъка'', добави още Зарков.
Според него и България, и като цяло Европа се нуждаят от една дълбока промяна.
Целия разговор можете да изгледате във видеото: