''Нека да обясним на зрителите, че суаповите линии са договорености между централните банки, които се правят с цел да се намали валутният риск. Тъй като в условията на криза, която вече е започнала, или се очаква, или при излизане от криза, има по-силни колебания между валутните курсове. Икономистите и финансистите не обичат големите колебания, те обичат курсовете да се движат в сравнително тесни тунели, тъй като иначе непредвидените загуби и за тях, и за бизнеса, могат да бъдат огромни'', това заяви пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ народният представител от БСП Румен Гечев. Неговите думи са коментар на изказване на премиера Борисов, който обяви, че България ще се възползва от суапова линия между Българската народна банка (БНБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ)
''Търговските банки и от еврозоната, и извън нея, имат възможност да договарят такива пакети от чужди валути, които са необходими на техните клиенти на свободния пазар. Но на свободния пазар при тези колебания - първо рискът е голям, второ цените са високи. И затова централните банки сключват помежду си една размяна на пакети от валути така, че да намалят риска и да предложат на своите клиенти, търговските банки, които са под шапката на всяка национална централна банка, по-изгодни пакети от чужда валута, която им е необходима. И затова още от 2007 г. Европейската централна банка, а 2007 г. е началото на финансовата криза, започна да сключва такива споразумения със САЩ, Федералната резерва система, това е името на централната банка на САЩ, с Великобритания, с Япония, с Китай през 2013 г., с Полша и Унгария. Тоест със страни извън еврозоната, със страни, които са извън чакалнята. Първият извод много важен е, че сключването на такива кредитни линии няма нищо общо пряко с еврозоната и най-малко с чакалнята. Първо, тъй като те се сключват между централни банки от целия свят, второ - тези пакети не са без пари. Тези услуги, които си правят централните банки, те си начисляват съответните такси. Но тук искам да отбележа много важно нещо. Очевидно е, че г-н Борисов се опитва да използва тази суапова линия, обявена на 22 април, като пиар'', продължи икономистът Гечев.
''Тази пухкава възглавничка на г-н Борисов ще ни излезе много скъпа'', категоричен е депутатът от БСП.
Що се касае до Кристалина Георгиева, която е управляващ директор на Международния валутен фонд, и разговора ѝ с Бойко Борисов, разказан от самия него по култов начин, Румен Гечев: Аз не съм сигурен, тъй като той е от друга специалност г-н Борисов, че тя ако започне да му обяснява в детайли, той ще избере изведнъж. Но е трябвало да му каже, че тази брошка, която си закача със суаповата линия, ще му струва скъпо тази ''мека възглавница''. Защо? Защото вчера се провали аукционът на Министерство на финансите, което започна да тегли нови заеми и се опита да продаде държавни ценни книжа, петгодишни, с падеж за 5 години, на около 200 млн. вчера. И познайте, никой нищо не купи, тъй като Министерство на финансите предлагаше годишна доходност, да обясним това е не само лихва, но и отстъпка от номинала на ценната книга, 0,56% годишна доходност. Но нашите търговски банки, пенсионни фондове и застрахователни дружества отказаха да купят, тъй като те очакват по-висока цена при тези условия. Тоест, нашият дълг се оскъпява. В чужбина, когато в една страна централната ѝ банка търси такъв пакет от ЕЦБ, това за тях е сигурен сигнал, че нещо не е наред и е необходима допълнителна помощ. Ние сме излъчили лош сигнал. Мога да ви се подпиша, че оттук нататък продажбата на ценни книжа от българското Министерството на финансите ще бъде на по-високи цени. Освен това, тук има други стряскащи неща. В Закона за паричния съвет няма такива суапови линии. Те са извън закона.''
''Решенията за такива суапови сделки се взимат на много ясно равнище. Това е, в случая, ЕЦБ и БНБ. По Конституция има разделение на властите, какво се бутат там г-н Борисов и г-н Горанов? Какви коментари правят те за суапова сделка? Освен да се самоизтъкне, докато гуверньора на централната ни банка мълчи и не се обажда. Много интересно'', допълни Румен Гечев.
За икономическия аспект на настоящата криза, икономистът от БСП заяви следното: За голямо съжаление нещата не изглеждат добре. Видяхте с коронавируса се получи една ситуация, в която ние европейските страни вместо да си помагаме, изведнъж се оказа, че помощта идва извън Европейския съюз, което е много странно и неприемливо. Второ, по отношение на икономиката ЕС не можа да си приеме бюджета за 2020 г., тъй като има противоречие между министрите на финансите на двете водещи богати страни - Германия и Франция. Но и между тях и другите страни от Европейския съюз. Тъй като другите, особено по-слабо развитите, в това число и България, която е на опашката в ЕС, ние чакаме по-богатите да се заделят повече пари в бюджета на Европа за нашите преструктурирания, догонвания, сега и заради кризата, а те не искат. В момента сме в ситуация, в която двата основни локомотива на Европейския съюз - Германия и Франция, не могат да се разберат помежду си. Немците категорично отказват да отворят немската торба и да плащат на цяла Европа. Така че в момента ситуацията е ''разделяй и владей'', това е голямо предизвикателство за ЕС. Икономисти и политици сме изключително обезпокоени, тъй като ние сме в Европейския съюз, за страна като България, малка, изключително важно е за нас да разчитаме на един голям, хомогенен, но стабилен пазар и икономика. Но ситуацията не вещае нищо добро в близките месеци и години.''
''Прогнозата е, че политическото напрежение ще расте, защото лошото още не е започнало да се вижда, както се казва. Безработицата расте стремглаво, а най-неприятното е, че за разлика от другите европейските страни към днешна дата почти не е достигнала нито една стотинка до бизнеса. Сега, от вчера, днес, има някакво раздвижване. Тоест, вече месец и половина хората и фирмите карат на батерии, както се казва, на акумулатор. Това може да ни изиграе много лоша шега. Като гледам статистиката за броя на закриващите се фирми и растежа на безработицата и оценката на Европейската централна банка, на Европейската комисия и на аналитични центрове, че спадът в ЕС се очаква да бъде между 8-12% при сегашния развой на нещата, няма как и в нашата страна той да не е в рамките на 8-10%, вместо прогнозираните от правителството 3%. И тук последиците ще бъдат много тежки, въобще не завиждам на никой, който трябва да решава въпросите в тази сложна среда. А най-неприятното е, че днес това, което наистина се видя е, че българското правителство, то е наше правителство, на България, аз очаквах г-н премиерът да излезе и да каже няколко основни насоки, няколко основни механизма какво правим оттук нататък'', коментира зам.-председателят на Комисията по бюджет и финанси в актуалното Народно събрание.
Според Румен Гечев е необходимо България много внимателно да гледа какво правят нейните партньори в ЕС, защото някои от държавите вече са започнали да разхлабват мерките, свързани с борбата срещу COVID-19. Той изрази мнение, че ще е безсмислено и от здравна, и от икономическа гледна точка, България да държи мерки, които при другите вече ги няма.
По думите на Гечев, премиерът Бойко Борисов звъннал вечерта към 23:00 на председателя на БСП Корнелия Нинова (б.р. не става ясно в кой ден), като в разговора ѝ предложил да се присъедини към правенето на мерки с Националния оперативен щаб за борба с коронавируса в България. Социалистът е категорично против такъв подход, като аргументът му е, че тези неща се решават в парламента, а не след привикване в 23:00 в Министерски съвет.
За ''Октопода'', който е пуснал корени навсякъде в държавата, гостът на Лили Маринкова заяви: ''Тази тема е много важна. Българската общественост трябва да направи нещо с партии в парламента, извън парламента, движения. Трябва нещо да се направи, тъй като не само аз виждам, че този ''Октопод'' е пробил навсякъде. Паричните потоци в България се управляват от хора, които нямат капка свян, тук да не говорим за честност, идеали, за развитие на България. Това са хора, които са готови да минат през трупа на майка си, само и само да имат достъп до финансовите ресурси - от Европа или от България.''
''Ако господин Гешев е казал, че в Дубай ги нямат за нищо 1 млрд. лева, г-н главен прокурор, погледнете ме внимателно, хайде върнете се в България и със същия човек, който вие, не лично, а управлението в България, г-н Борисов, на практика подкани да излезе от България, пък сега сте щели да го търсите. Ами, г-н главен прокурор, къде са 700-те милиона тук в България, които вие твърдите, българската държава и институции, че г-н Божков не е платил? Пак да повторим, при положение, че в държавната Комисия по хазарта са представени ДАНС, зам.-министри има, шеф от НАП и директен отговорник за Комисията по хазарта е министърът на финансите. Те мълчат до момента'', коментира той изказване на главния прокурор Иван Гешев, в което той изрази мнение, че на финансовите престъпления в ОАЕ не се гледа с особено лошо око.
Гечев се оплака, че в качеството му на зам.-председател на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание, той е задал въпрос на финансовия министър Владислав Горанов, на който му е отказан отговор от последния. Въпросът е бил какви са били месечните и годишните заплати на членовете на Комисията по хазарта в последните 5 години, както и какви премии са взимали. ''Но тези заплати са нищо в сравнение с това какво евентуално са получавали те, за да си затворят очите за 700 милиона. Хайде, ако обича прокуратурата, да отиде и да ни върне парите, 700 млн., които са крадени в България, а не в Дубай.''
Относно Васил Божков и заявените намерения на държавата, че тя иска да го върне в България, депутатът от БСП потвърди думите от предишното си участие във ФАКТИ: ''Нека да кажем, че те казват, че искат да го върнат. Но аз не им вярвам, защото противоречи на здравия разум. Значи той е тук в България, минават 3-4 дни, след като има доклад отначало за 200 млн., ти му тропаш по масата, премиерът в кабинета си в Министерски съвет, на практика му казваш: ''Г-н Божков, изчезвай'', и той след три дни напуска с частния си самолет. А след това ще го гониш при камилите в арабските републики. Това просто не е сериозно и е обидно за българите. Така че, когато измислят разни неща, ще ги помоля поне да е нещо, което да е в рамките на здравия разум, поне някъде 12-14-годишни младежи да могат да се хванат евентуално на такива въдици.''
На финала народният представител от БСП изрази недоумението си от това, че членовете на Комисията по хазарта са все още на свобода. ''Те трябва да обяснят срещу какви огромни количества са си затваряли очите'', добави Гечев.
Целия разговор можете да изгледате във видеото: