''Нашият апел и към Министерство на вътрешните работи, и към ОЛАФ, които в крайна сметка повдигнаха този въпрос и го направиха публично достояние в България, е да се публикуват абсолютно всички факти и документи относно тези поръчки, тези автомобили, защото много се зашумя тук по тази тема. Но, както виждаме, по-скоро това се случва в рамките на някакъв политически контекст. Целият шум се вдигна от гледна точка на политическия контекст. Съществото на казуса малко остава встрани''. Това заяви пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ адв. Андрей Янкулов, бивш прокурор и зам.-министър на правосъдието, а понастоящем, освен адвокат, той е част и от Антикорупционния фонд.
''Не само оскъдността в прессъобщението на ОЛАФ, но и някои неточности вътре също така будят съмнение. От там трябва да дадат малко повече информация за тяхното разследване, какво точно са установили и т.н.'', добави адв. Янкулов.
От Антикорупционния фонд са направили анализ на публично достъпната документация по казусите.
''Проблемите, които ние тук сме констатирали при прегледа на наличната и достъпна документация, са няколко. Първо и основното нещо, което трябва да се каже тук, е, че се касае за две отделни обществени поръчки. Едната е за 290 автомобила, а другата е за още 121. Когато говорим за първата поръчка - за тези въпросни 290 автомобила, които най-вероятно се визират от ОЛАФ, но в прессъобщението на ОЛАФ се говори за 350, при тях най-странното обстоятелства от всички според мен е това, че очакваната стойност на поръчаните автомобили и на сумата, която е трябвало да бъде платена за тези автомобили, при изготвяне на самата поръчка е била 28 млн. лева. И отведнъж се подписва договор и се доставят автомобили на стойност 12 млн. лева. Т.е една огромна разлика между очакваната стойност на това, което е трябвало да бъде поръчано и това, което реално е платено. Автомобилите, които са дошли, са били 290 за 12 млн. лева. Което прави абсолютно несериозни твърденията на хората от последващите ръководства на МВР, които твърдят, че те не са знаели, че нещо някъде е променено в първоначално договорените условия с Европейската комисия и в един момент те едва ли не са били поставени пред свършен факт и е трябвало да финализират една обществена поръчка, подготвена от някой друг. Но когато ти финализираш тази обществена поръчка, т.е подписваш договор с избрания изпълнител, ти много добре виждаш за какво подписваш договор. Тук подписваш договор за нещо, което е съвсем различно от това, за което първоначално са били дадени парите и съвсем различна сума. Т.е. има един огромен червен флаг, който се развява и който няма как да е бил пропуснат от който и да е, който е имал някакво отношение към тази обществена поръчка. А именно, че всъщност се касае за поръчване на автомобили на съвсем различна стойност от тези, които първоначално е било планирано да бъдат закупени'', поясни юристът.
И адв. Янкулов, подобно на други експерти, е категоричен, че бившият вътрешен министър Валентин Радев е можел да не подпише договора за обществената поръчка и съответно след това да бъда направена нова.
''Ако разсъждаваме чисто времево как са се случили нещата, спецификациите са изготвени по време на служебното правителство. Т.е., ако по-глобално погледнем нещата ще открием, че проблем има на всеки един етап от процедурата, но в крайна сметка процедурата се финализира с подписването на договор'', уточни той.
''Другият момент, който вие го отбелязахте в началото, по отношение на тези другите 50 автомобила - това е вече по втората обществена поръчка, която се случва. Там червените флагове са на ниво доставчика по тази поръчка - фирма, която няма никакъв предишен опит, както ние сме отбелязали в нашето изложение. Става въпрос, че това е дружество, което няма предходен опит в такива доставки, занимава се с друг предмет на дейност. Друг момент е, че по време на комуникацията му с възложителя - Министерство на вътрешните на работи, също странно за нас беше това, че в нито един момент не са дадени модели, марка на автомобилите, които ще бъдат доставени по договроа. Говори се са само с технически параметри, никъде не се казва конкретно какви автомобили ще бъдат доставени. Почти на финалната права се разбира какво точно ще бъде предоставено на МВР, което също за нас беше странно при прегледа на тази документация. Пак подчертавам това, че има червени флагове, както се нарича, при изпълнението на тези процедури, които будят притеснения. Като цяло на всички тези въпроси, където има някакви неясноти - как се сключва договор, защо сумата е различна, защо сключваме с доставчик без предишен опит... Тук сумата пък е завишена за тези 50 автомобила на база на сходна доставка за друга държавна агенция от същия период на сходен тип автомобили. Всички тези червени флагове водят до извода, че вероятно има някакви съществени проблеми и на това нещо трябва да се даде адекватен отговор от компетентните институции. Докато това, което ние виждаме в момента като публична реакция, е просто едно прехвърляне на топката, и то в политически контекст. Действително странно беше самото изложение на ОЛАФ именно в тази връзка. Дето се казва, доста време не бяхме чували нищо от ОЛАФ за някакви нередности тук в България. Естествено, най-вероятно протича междуинституционална комуникация с нашите власти, но става въпрос, че в публичното пространство не беше излизало. А сега излиза за някаква такава поръчка. Да си кажем откровено, че на фона на всякакви други средства за строежи и т.н., които се цитират в медийното пространство, е за действително нещо по-дребно'', коментира детайлно адв. Андрей Янкулов.
Той коментира отново становището на ОЛАФ по случая: ''Това, което буди притеснение и съмнение е начинът, по който бяха представени избирателно тези факти пред публиката. Вече какво стои зад това на мен ми е трудно да спекулирам. Нямам някаква допълнителна информация достоверна, която да мога да споделя''.
Адв. Янкулов отново повтори, че един от белезите за някаква нередност е именно тези разминавания от първоначалната стойност на конкретния продукт и промяната ѝ след това.
''Европейската прокуратурата още не знаем дали ще се занимава с този казус. По-скоро това, което знаем до момента, е, че с казуса се занимава родната Специализирана прокуратура. Така че - колко, как, какво ще излезе от там, ние и друг път сме коментирали с вас, че никой не може да предполага, защото има и едни случаи, по които много обилно обществеността бива информирана за това какво се случва, а по други случаи пък има пълно мълчание. По тези случаи, по които е обилно информирано обществеността, ние не знаем, тъй като нямаме контрол върху обема на информация, която се предоставя - и не знаем това цялата информация ли е, половината ли, една 1/4 ли е. Така че към момента не можем да предполагаме как ще се развие вече същинското разследване на казуса от българските институции'', добави юристът.
Дали темата ще се превърне в акцент на предизборната кампания, попита Лили Маринкова, а гостът ѝ отговори така: ''По-скоро мисля, че този казус ще затихне, тъй като започват да се обръщат нещата. Не мисля, че ще носи политически дивиденти на хората, които биха се възползвали от това''.
''Аз искам само да припомня на публиката, че докато беше кампанията по избора на сегашния главен прокурор излезе тогава един документ - видимо неистински, фалшив, за това, че бъдещият главен прокурор е проверяван от националното следствие за някакви сметки в чужбина. Документът видимо беше неистински. От пръв поглед се виждаше, че това не е официален документ. Когато излезе това нещо, веднага след това излезе опровержение от прокуратурата, че всъщност няма такова нещо и беше казано тогава, че са открити недекларирани сметки и имоти в чужбина. По спомен казвам бройката - 28 магистрати и 11 лица на високи публични длъжности от другите власти. Може и да бъркам бройката, но да кажем около 40. Но лица на високи публични длъжности с открити от ДАНС сметки и имоти в чужбина. Това беше казано в публичното пространство тогава и вече може би година и половина мина оттогава. Беше споменато като факт, от официална институция заявено, че такива сметки и имоти са констатирани от български държавен орган и нищо не последва повече. Никаква информация повече не се каза по тази тема. Кои са тези хора, какви са тези сметки... На малкото журналистически интерес по въпроса, институциите от този момент нататък мълчат. Това на вас как ви се струва? Нормално ли е в една държава да излезе такава информация, и то не че някой някъде си я е споделил, от държавен орган се споделя информация, и да не последва абсолютно нищо като реакция... Да стане ясно кои са тези хора, какви са тези пари, какви са тези имоти и т.н.'', припомни бившият прокурор.
Той говори и за признанията на Васил Божков в последното му интервю: ''Той, така както ги описва нещата, той самият излиза като автор на престъпление, той се самоуличава в цялата работа, освен че уличава и други хора. Но наистина е странно, че това нещо минава ей така като приказките на някакъв човек, най-малкото защото отново сме свидетели на двоен стандарт по отношение на приказките на същия този човек. В други случаи обилно бяха публикувани записи от прилагани спрямо него специални разузнавателни средства, в които записи той обяснява, че ще събира някакви хора за протестите и подобни неща. Това беше цитирано, пак институционално, от представители на държавата, като разкрит заговор за финансиране на протестите, даже разследване за престъпление против Републиката се започна тогава. Тогава, когато той говори тези неща, му вярваме - че примерно организира протести. А когато казва, че плаща на лица на високи публични длъжности, твърди така, тези му твърдения остават без никакъв коментар. Някак си човек започва да се пита защо в единия случай вярваме на това лице, а в другия случай не му вярваме. И от неговите приказки в единия случай са достатъчни, за да вървят пресконференции, да се цитират доказателства, да излизаме със заглавие и въобще това нещо да се преекспонира по един невероятен начин в цялото публично пространство, а в другия случай да си остава ей така''.
В разговора Лили Маринкова отбеляза и че в крайна сметка лицето Божков 30 години е имал чадър от държавата за начинанието си.
''Дали е имало чадър или по друг начин ще го наречем, но със сигурност просто естеството на хазартния бизнес е такова, тъй като той е много регулиран от държавата, той просто няма как да бъде упражняван без благословията на държавата. Просто няма как да се случи. Това е една нормативно регулирана дейност, специални комисии има и т.н. Няма как някой да бъде убеден, че е възможно такъв бизнес да се развива в продължение на години и това някак си да се случва встрани от държавното око. Тъй като тук малко ни убеждаваха, че някой недовидял за тези 700 милиона, пропуснал ги и т.н. Това са абсолютно несериозни приказки. Няма как да твърдиш, че си проспал събирането на колосални суми в бюджета поради технически или някакъв друг пропуск и това да звучи сериозно. Или пък, че една хазартна дейност е развивана без покровителството на държавата. Това няма как да се случи'', категоричен е бившият зам.-министър на правосъдието.
Стана въпрос и за бъдещото българското представителство в Европейската прокуратура - европейските делегирани прокурори.
''Аз мисля, че генерално прекалено големи очаквания се възлагат на Европейската прокуратура и на това какво чакаме ние тя да направи тук. Институциите на Европейския съюз работят на принципа на взаимно доверие, на взаимно признаване между държавите членки. Идеята е, че са събрали една общност от държави, които изповядват сходни разбирания за нещата в живота, така да го кажем най-общо. Когато от нашата държава излъчваме едни представители в една европейска институция - да, последната дума ще бъде на ръководителя на тази европейска институция, но той малко или много трябва да се довери на избора, който му се представя от националната държава, защото просто такива са правилата на играта в случая. Г-жа Кьовеши най-вероятно ще има крайната дума кои ще бъдат европейските делегирани прокурори, но при всички положения тя най-малкото няма как да проведе някакъв обективен избор на хора и да прецени качествата им. Примерно български магистрати, които най-много биха пасвали за тази длъжност. Това няма как да се случи и естествено, че изборът ще си бъде вътрешен, тук на наше ниво'', коментира адв. Андрей Янкулов.
В самия край на разговора водещата и гостът ѝ обсъдиха темата, касаеща люксембургските досиета OpenLux и замесеното име на конституционния съдия Константин Пенчев, чийто син се оказа със сериозни финансови средства в чужбина.
''За мен най-логично е да има някаква негова позиция по този казус (б.р. на Константин Пенчев). Естествено, може и да има съвсем логично обяснение какви са тези средства. Това изобщо не го изключвам като вариант. Какви са тези средства, как са постъпили по сметките на сина му или каквото и да е друго. Но при всички положения трябва да има някакъв отговор и някакво обяснение, защото той е личност на висока публичност длъжност и не само в момента. Неговият житейски път, в последните вече не знам колко години, е преминал само на високи публични длъжности. Едни от най-високите. Омбудсман, конституционен съдия в момента, председател на Върховния административен съд. Това са все изключително високи държавни длъжности и всяка една от тях изисква високи нравствени, професионални качества и т.н. Т.е. няма как, при положение, че излизат някакви съмнения в публичното пространство по отношения на средства на член на твоето семейство... Би трябвало това да бъде изяснено, би трябвало това да има позиция от засегнатите лица и всичко да стане ясно и прозрачно. Пред обществото да се каже какви са тези средства, как са се случили, как са се добили. В една демократична държава това е безусловно необходимо - ти да можеш да обясниш, когато цял живот си бил на високи държавни длъжности, твоите пари откъде са, с какъв произход са'', повече от категоричен бе юристът Андрей Янкулов.
Целия разговор можете да изгледате във видеото: