Чернобилската катастрофа на 26-ти април 1986 г. остава в спомените на целия свят като едно от най-големите нещастия. В Германия, 29 години по-късно, древният обичай за лов на диви прасета все още е забранен, защото животните все още са твърде замърсени от чернобилските радоактивни частици, които имат много дълъг живот, припомня в статията си за counterpunch Джон ЛаФорж, съ-директор на "Нюкуоч", група от ядрени наблюдатели в Уисконсин.
Правителствените предупреждения, че чернобилското замърсяване причинява рак, днес са почти забравени, но на 14 май 1986 г. в Бюлетин на Американската агенция за опазване на околната среда се казва, че: "Пренасяните по въздух радиоактивни частици от ядрената авария в Чернобил към момента толкова са се разпрострели, че има вероятност да паднат в райони на САЩ където вали."
На 22 май 1986 г., жителите на Минесота четат, "За втори път от началото на катастрофата в Чернобил, която се случи миналия месец, леко повишени нива на радиоактивен йод са открити в проба от млякото в Минесота, заявиха държавните здравни власти. ... Нивата на йод-131 във въздуха също леко са нараснали [19 май] след няколко дни на спад, твърдят здравни власти."
На 15 май 1986 г. Асошиейтед прес съобщава, че "Държавните органи в Орегон предупреждават жителите, които използват единствено дъждовна вода за пиене да намерят други източници на доставка в момента." По същия начин, когато през 2011 г. аварираха реакторите във Фукушима, Forbes.com съобщи: "радиация от Япония е била открита в питейната вода в още 13 американски града, а цезий-137 е бил открит в американското мляко - в Монпелие, Върмонт - за първи път от началото на ядрена катастрофа в Япония, според данни на Агенцията за опазване на околната среда."
Замърсяването все още се носи с вятъра
Чернобил избухна и горя извън контрол в продължение на седмици. Френската агенция по ядрена енергетика отбелязва в осъвременен доклад за Чернобил през 2002 г. "Продължаващото изпускане на ниски нива на радиация... продължава и 40 дни след инцидента, особено на 15 и 16 май, тъй като все още има огнища на пожари или горящи райони в реактора... "
Катастрофалните последици от ядрената радиация, която замърси целия свят, все още се разпространяват три десетилетия по-късно.
Разпръскването на големи количества радиоактивен цезий-137 - което продължава в околната среда в продължение на най-малко 300 години - бе особено концентрирано в Украйна, Беларус и Русия, където половината от изпуснатата радиация остана; другата половина се разпростря във всяка страна в северното полукълбо. Американският геофизичен съюз докладва през 2009 г., че радиоактивният цезий-137, разпръснат от Чернобил няма да "изчезне" от околната среда в следващите 320 години.
Цезият силно е замърсил гористите райони на поставените под карантина зони в Чернобил, около 1000 квадратни километра около реактора, където достъпът и обитаването са силно ограничени. Когато горите се подпалили, радиоактивни материали, включително и цезий, са се разпръснали с помощта на ветровете.
За два месеца през лятото на 2010 г., горските пожари в Русия са унищожили над 2 милиона акра и са били причина за най-малко 50 смъртни случая. На 10-ти август 2010 г. "New York Times" отбелязва, че "десетки пожари горят в замърсените зони." Два дни по-късно, АП и АФП цитират правителствено съобщение, в което се казва, че най-малко шест горски пожара са били потушени "тази седмица" в силно замърсената област Брянск.
Списание Time по-късно съобщава за горски пожари през 2010 г., които руските лидери са премълчали и са премахнали от картите на Националната агенция по горите. (Като поука от руснаците, правителството на САЩ спря своя авариен радиационен мониторинг на водата и въздуха по Западното крайбрежие два месеца след началото трагедията във Фукушима.)
През 2002 г., десетки торфени пожари и горски пожари отново избухват в силно замърсените райони на Беларус. АП съобщава, че на 22 юли 2002 г., "Министърът на извънредните ситуации в Беларус Валери Астапов заявява, че радиационните нива в зоната на пожара са повишени..."
"The Washington Post" и АП съобщават през април 1996 г. за опустошителен огън, който "се разпространи бързо през пет села в забранената зона и силните ветрове довяха замърсени частици към Киев и нейните 2 600 000 жители. Огънят изгори борове и сгради в една от областите, най-силно замърсена с радиоактивен цезий. "
Последните новини за разпространение на цезий от Чернобил идват от екип изследователи, водени от Тимъти Мусю, биолог в Университета на Южна Каролина. Горите покриват 50% от забранената зона преди 1986 г., но дърветата и храстите в момента обхващат 70% от площта. Докладите на екипа на Мусю на описват, че изменението на климата и затоплянето изсушават региона, причиняват горски пожари и се очаква да вилнеят все по-често и по-яростно.
Според доклада на д-р Мусю, горските пожари, които горят в забранените зони през 2002 г., 2008 г. и 2010 г., заедно преразпределят около 8% от първоначалния размер на цезий-137, освободен по време на бедствието от 1986 г. Изследователите предупреждават, че големите пожари в бъдеще могат да разпространят значителни количества радиоактивни сажди в цяла Европа, което ще доведе до замърсяване на хранителните култури.
Запитан от "New York Times" какви могат да бъдат последствията, д-р Мусю се изказа предпазливо и мрачно. "Никога няма положително последствие от увеличените количества на мутагенните материали в нашата околна среда", каза той, "Винаги е отрицателно." Запитан от "New York Times" какви могат да бъдат последствията, д-р Мусю се изказа предпазливо и мрачно. "Никога няма положително последствие от увеличените количества на мутагенните материали в нашата околна среда", каза той, "Винаги е отрицателно."