На 23 септември 1846 г. германският астроном Йохан Готфрийд Гал открива планетата Нептун. Той използва математическите предположения на френския математик Юрбен льо Верие.
В края на ХVІІІ в. астрономите забелязват известни аномалии в орбитата на Уран. Учените решават, че или нещо в теорията на Исаак Нютон е сбъркано, или че друго голямо небесно тяло влияе на седмата планета в Слънчевата система.
Задачата да се открие осма планета в огромното космическо пространство преди 200 години изглеждала предизвикателна математическа задача.
Постепенно се натрупват математически прогнози за местоположението и орбитата й, но за пръв път Нептун е видяна на 23 септември в Берлин след около едночасова проверка с телескоп на изчисленията на Юрбен льо Верие.
Йохан Готфрид Гале открива планетата точно там, където е предвидил французинът. Независимо от него същите резултати показва и британецът Джон Коуч Адамс.
Има обаче и привърженици на теорията, че много преди тях планетата е видяна от Галилео Галилей. Според д-р Робърт Маси от Кралското астрономическо общество Нептун е изобразен като "фиксирана звезда" до нарисуваните от италианеца през 1613 г. Юпитер със спътниците му.
Диаметърът на екватора на Нептун е 49 528 км, т.е. около 4 пъти по-голям от земния. По-тежък е от Земята около 17 пъти, но плътността му е по-малка. Нептун има 11 сателита (луни).
Неговото средно разстояние от Слънцето е около 4 497 070 000 км. Нептун прави една обиколка около слънцето веднъж на около 165 земни години. Оста на Нептун не е перпендикулярна (под ъгъл 90°) на орбитата му около слънцето. Оста е наклонена на около 28° от перпендикулярното положение, а планетата се завърта около оста си за 16 часа и 7 минути.