На 24 октомври 1990 г. италианският министър-председател Джулио Андреоти разкрива пред италианския парламент съществуването на Операция Гладио. Това е италианската „стей бихайнд“ тайна паравоенна армия на НАТО, замесена в терористични атаки под фалшив флаг като част от стратегията на напрежението от късните 1960-те до ранните 1980-те години.
Операция Гладио (Operation Gladio – Операция „Гладиус“) е кодовото име на италианската „стей бихайнд“ („действаща зад линиите“) тайна паравоенна армия на НАТО, замесена в терористични атаки под фалшив флаг като част от стратегията на напрежението от късните 60-те години на миналия ХХ в до ранните 80-те години на миналия ХХ в.. Подозирана за отговорна или замесена в провеждане на политически терор, атентати, политически убийства, преврати, оклеветяващи кампании и т.н.
Основата на организацията е поставено в началото на Студената война със създаването на мрежа от т.н. „действащи зад линиите“ (на английски: stay behind) нелегални формации паралелни на официалните, предназначени да извършват диверсии и да действат със сила срещу вътрешните заплахи за интересите на Евро-Атлантизма и номинално срещу възможна окупация от Варшавския Договор на Западна Европа. Съществyването на „Гладио“, отричано в продължение на десетилетия, днес официално е признато от правителствата на въвлечените западни страни. Структурата е осъдена и забранена от Европейския парламент през 1990 г.
Днес не е безспорно доказано дали дейността на секретната мрежа организации «Гладио» с края на Студената война е наистина преустановена, нито каква е съдбата на нейните тайни складове с оръжие и на оперативните ѝ агенти.