Поддръжниците на Брекзита дълго време уверяваха, че еврочленството било твърде скъпо, а излизането от ЕС щяло да донесе на британците сериозни икономически ползи. Но вече стана ясно, че това няма нищо общо с реалността.
Лоши новини за поддръжниците на Брекзита: излизането на Великобритания от ЕС не просто няма да влее пари в държавната хазна. Точно обратното дори - британците очевидно ще трябва да затегнат коланите. Както съобщи британският финансов министър Филип Хамънд при представянето на първия си проектобюджет, прогнозите за стопанския ръст през идната година трябва да бъдат занижени до 1,4 процента. Преди референдума експертите прогнозираха ръст от 2,2 на сто.
Половин година по-късно
За да компенсира намаляването на данъчните приходи, през следващите пет години Великобритания ще задлъжнее с още около 143 милиарда евро. А за да се предотврати отрицателното въздействие на Брекзита върху стопанския напредък от последните години, ще са необходими милиардни инвестиции в инфраструктурата, както и данъчни облекчения. Реалността го доказва: няма и шест месеца от референдума, а британската икономика вече усеща последиците от решението за излизане от ЕС. Британската лира загуби 11 процента от стойността си спрямо еврото, което от своя страна оскъпи вноса на европейски стоки.
И още нещо много важно: тъй като търговските отношения с ЕС все още не са изяснени, фирмите се въздържат от инвестиции в Обединеното кралство. А редица международни финансови институти вече обявиха, че ще преместят бизнеса си другаде - например във Франкфурт, Дъблин или Париж. Причина за това са техните опасения, че след Брекзита няма да могат да предлагат своите продукти и услуги навсякъде в ЕС.
Но излизането от ЕС ще засегне не само финансовия бранш. ЕС е най-важният търговски партньор на Обединеното кралство - почти половината от британския износ е насочен именно към Европейския съюз, като годишно става дума за сумата от 182 милиарда евро. В бъдеще това неизменно ще се промени, тъй като търговските бариери и митата ще оскъпят значително износа на британски стоки и услуги.
Поради всичко изброено дотук британската правителствена ръководителка Тереза Мей настоява за т.нар. "мек Брекзит". Тя иска Великобритания да запази достъпа си до европейския вътрешен пазар, но същевременно отказва да прилага и занапред свободното придвижване на европейски граждани във Великобритания. Отсега е ясно, че Мей едва ли ще успее да прокара исканията си в Брюксел. Германската канцлерка Ангела Меркел вече обяви, че който иска свободен достъп до европейския вътрешен пазар, трябва да съблюдава и четирите основни европейски свободи. А към тях спада и свободното придвижване на работна ръка.
Мрачни перспективи
Преди референдума за излизане от ЕС поддръжницитге на Брекзита уверяваха, че еврочленството струвало много скъпо и че ако се откъсне от ЕС, британската икономика щяла да просперира, тъй като Обединеното кралство можело да сключва търговски споразумения по целия свят - например със САЩ. Но след победата на Доналд Тръмп, за когото знаем, че е поддръжник на протекционизма, икономическият съюз със САЩ изглежда трудно постижимо начинание. На фона на тези мрачни перспективи следващият проектобюджет на британския финансов министър може да съдържа и още по-неприятни новини.