На 1-ви декември се навършват 120 години от рождението на един от най-великите пълководци в историята – Георгий Жуков. Легендарен маршал, с когото се свързва руския триумф през Втората световна война.
Роден е през 1896 г, в село Стрелковка. След смъртта на Жуков през 1976 г. името на селото е променено на Жуково, а по повод 100-годишнината от рождението му, то е обявено за град.
През 1915 г. той е призован в армията. Според неговия биограф той е служил в 5-ти кавалерийски полк. Служи в Първата световна война и е награден с два кръста „Свети Георги“.
От 1918 г. служи в Червената армия. Според някои там е обучен за танкист от германски специалисти.
В Гражданската война е командир на взвод, а по-късно и на ескадрон, като се бие срещу уралските казаци и при Царицин (дн. Волоград), както и срещу войските на Деникин и Врангел.. Взема участие в потушаването на бунта на „антоновщината“ в Тамбовска област, като там е ранен и получава орден Червено знаме.
Ръководи съпротивата срещу японското нашествие в Монголия през 1939 г.,,когато провежда операция по обкръжаване и разгромяване на войските на японския генерал Комацубара при река Халхин Гон. За тази операция е награден със званието „герой на Съветския съюз“ и орден „Червено знаме“ на Монголия.
От 1940 г.. е командващ на Киевския отделен военен окръг, а от януари до юли 1941 г. е началник на Генералния щаб, заместник на народния комисар на отбраната на СССР.
Жуков е считан за най-изявения съветски военачалник през Втората световна война, като заема най-високи военни длъжности – едновременно първи заместник на народния комисар на отбраната на СССР и заместник на върховния главнокомандващ. Командва и фронтовете: Резервен, Ленинградски, Западен (едновременно и главнокомандващ на Западното направление), 1-ви украински, 1-ви беларуски.
Ръководи защитата на Ленинград, Сталинград и Москва. През 1941 г.; започва първото контранастъпление след битката при Москва. Командва решаващите пробиви при Сталинград и Курск. Той е първият съветски военачалник, удостоен през Втората световна война с военното звание „маршал на Съветския съюз“ (18 януари 1943).
През заключителния етап на войната ръководи освобождаването на Варшата и битката за превземане на германската столица Берлин.
На 8 май 1945 г.. в Карлсхорст (Берлин) маршал Жуков приема от фелдмаршал Вилхелм Кайтел безусловната капитулация на Нацистка Германия. Участва в триумфалния Парад на победата в Москва на 24 юни 1945 г.
Главнокомандващ е на съветската окупационна зона в Германия. Изпада в немилост, след като е разследван от МВД по нареждане на Лаврентий Берия, за незаконно присвояване на трофеи.
След смъртта на Сталин (5 март 1953) заедно с Никита Хрушчов отстранява от власт Берия. Министър е на отбраната между 1955 и 1957 г, ; Отстранен е от длъжност на 26 октомври 1957 г., ставайки неудобен за Хрушчов, Освободен е под формалния повод за насърчаването на култ към неговата личност и пенсиониран; По-късно е реабилитиран от Леонид Брежнев – тогава са издадени и неговите мемоари „Спомени и размисли“.