Новият Бундестаг, чиито фракции в понеделник започнаха своето конституиране, е небивало многочислен: 709 депутати от седем партии и шест фракции. Необичайно много са и новите лица в парламента, защото „Алтернатива за Германия” (АзГ) за пръв път влиза в Бундестага, а либералите от СвДП на изборите преди четири години не успяха да прескочат бариерата. В резултат – над парламента сякаш е паднала гъста, ако не и неприятна мъгла.
Този извод се налага не само заради появата на "Алтернатива за Германия" в Бундестага. Тази партия още не беше сформирала парламентарната си фракция, когато нейната най-успешна политичка, лицето и председател на партията Фрауке Петри, се дистанцира с обвинението, че умерените членове на „Алтернативата" „биват дискредитирани на всички равнища". Малко по-късно от Мекленбург-Предна Померания дойде новината, че четирима депутати от АзГ в провинциалния парламент се „отлюспват". Тоест, потвърждава се една стара истина: че популизмът е едно, а сериозната партийна програма – друго. Така възниква опасността „Алтернативата" да се придвижи още по-надясно, макар че всъщност избирателите ѝ поставиха още едно поръчение: да бъде благонадежден политически играч.
Политиката е борба - със всички
След като социалдемократите оповестиха, че не желаят да участват в нова широка коалиция и минават в опозиция, само за една нощ близо 1000 души станаха техни партийни членове. 268 се записаха и в партията на Зелените, а навярно сходни цифри ще оповестят и други партии. Това показва, че политическият ангажимент не се изчерпва само с попълването и пускането на една бюлетина. В годините на големите вътрешнополитически сблъсъци докъм края на 1970-те, тоест във времето, когато Федерална република Германия още търсеше себе си, участието в изборите беше далеч по-високо от шокиращо ниските 76,2 на сто, регистрирани в неделя. В онези години двете големи партии обединяваха и огромни членски маси и с право се наричаха „масови партии". Изводът гласи: гражданите трябва да се ангажират повече, а партиите – отново да намерят начин да ги интегрират. И да си припомнят, че политиката е съревнование и спор за най-добрите концепции. Че политиката е и борба. Със всички.
Но политиката е и друго: да изграждаш доверие, да постигаш компромиси, да поемаш отговорност. В едно от първите си изявления Ангела Меркел каза, че идните седмици „няма да са от най-леките", но нейната партия ще се справи с трудностите, защото носи отговорност пред избирателите и пред собствената си програма.
Отслабената Меркел
Нужно е и време. През 2005 година, когато възникна първата широка коалиция, на партиите им трябваха повече от два месеца, за да постигнат споразумение. Втората широка коалиция отне дори близо три месеца за преговори. Сега в деня след изборите редица представители на бизнеса и икономиката призоваха за бързо сформиране на кабинет. Тези призиви бяха насочени най-вече към досегашната, а очевидно и бъдеща канцлерка.
Но Меркел е отслабена – независимо от факта, че с целия си огромен опит съумя да излъчва спокойствие дори в бурята на първите следизборни дебати. Внимателният анализ на изборните резултати показва, че християндемократите са изгубили подкрепата на онези гласоподаватели, които изпитват усещането за социална несигурност, които се боят от бъдещето и навярно тъкмо поради това реагират толкова агресивно винаги, когато стане дума за бежанците. Досега, през 12-те си години като канцлер, Ангела Меркел на няколко пъти съумя да се „преизмисли" като политик на голямата сцена. В сегашната партийно-политическа констелация обаче това ще бъде много трудно.
Безоблачните дни останаха в миналото.