Този ритуал бе гледан както винаги в цяла Русия: навсякъде предаваха традиционната годишна пресконференция на президента Путин. Четири часа приказки, които в крайна сметка излъчиха едно ясно послание.
Традиционната годишна пресконференция на руския президент приличаше отчасти на голямо семейно събиране на Бъдни вечер, на което дядото разказва истории от миналото, коментира мъдро актуалната световна политика и като цяло е в превъзходно настроение. А ако от време на време атмосферата става напрегната, то е само за кратко и единствено заради неколцина намусени роднини, които задават неудобни въпроси. Но „бащицата” знае как да им отговори и в крайна сметка овладява положението.
Горе-долу така изглеждаше годишната пресконференция на Путин. Повечето хора, които задаваха въпроси, в най-добрия случай просто подаваха по някоя ключова дума. През първия час изобщо не стана дума за войната в Източна Украйна, нито пък за Крим или за корупцията. Едва по-късно бяха зададени няколко критични въпроса, но тъй като журналистите нямаха възможност да отправят допълнителни критични запитвания, в крайна сметка не им остана нищо друго, освен да се задоволят с отговорите на президента.
Като в оперета
В един момент пресконференцията на Путин заприлича направо на оперета - възрастен мъж от Мурманск се впусна в жална елегия за цената на рибата и дотолкова се вживя в ролята си, че не даде възможност на никого да вземе думата, дори на самия президент. На това място възникват поне три въпроса: Как се озова директорът на една рибена фабрика на тази пресконференция? Кой го допусна в залата? И защо му позволиха да говори толкова дълго? В крайна сметка президентът успя да успокои развълнувания гостенин, заявявайки, че и той гледал на въпроса за цената на рибата по същия начин. С което на практика внуши на многомилионната телевизионна публика следното послание: „Нашият президент разбира и от тези неща и държи всичко под контрол”.
Всичко беше контрол и когато ненадейно думата взе Ксения Собчак - съперничката на Путин на президентските избори през идната година. Собчак, която от известно време насам има прическа като тази на Юлия Тимошенко, взе думата не като политик, а като журналист от телевизионния канал „Дождь”. Да, Собчак атакува остро президента, но тъй като подобно на всички останали нямаше възможност да задълбочи въпросите си, Путин предприе бърза контраатака: президентът предвеща, че ако не бъде преизбран, ще настъпи политически хаос. Ще настъпи безредие, което ще е почти толкова лошо, колкото сегашната бъркотия в Украйна. И отново посланието е ясно: Или аз, или хаос!
Безплатна самореклама
Така пресконференцията се изроди в безплатна рекламна кампания за президента Путин, който иска да остане на поста и след изборите догодина. На тази пресконференция не чухме нищо ново, но някои от до болка познатите изявления на Путин биха могли да бъдат изтълкувани и като провокация: Русия нямала свои войски в Украйна, американците сами си били виновни за застоя в конфликта с Пхенян, а мирният от процес от Минск не бил достатъчно ефективен. Путин не забрави и спорта: да, някои руски атлети очевидно наистина са употребявали допинг, но и чуждестранните спортисти правели същото и въпреки това можели да участват в Олимпийските игри. Така отново чухме опакованото в недомлъвки обвинение, че Западът лишавал руските спортисти от участие в Олимпийските игри само и само за да навреди на Путин.
Нека накрая кажем и това: забележително е как руските журналисти гледат на своята професия. Отношението им много напомня за съветско време, когато журналистите ръкопляскаха след всяка дума на своя президент. Явно само малцина са наясно, че работата им не е да слугуват на правителството, а да го контролират и да разкриват нередности.
И така Путин се забавлява и на тазгодишната си пресконференция. Четири часа сладки приказки. Като на Бъдни вечер с дядо.