Рекордът беше десет дни. Точно толкова остана на поста си Антъни Скарамучи, който в края на юли 2017 беше уволнен като директор по комуникацията на Белия дом. Само един ден по-дълго продължи кариерата на Сали Йейтс като министърка на правосъдието, която беше уволнена заради спора около указа на Тръмп, забраняващ влизането в страната на граждани от няколко мюсюлмански държави. И това не е всичко: откакто Тръмп влезе в Белия дом преди малко повече от година, над двайсет други негови сътрудници на високи политически позиции напуснаха администрацията по собствено желание.
В края на миналия месец същото направи Хоуп Хикс, която навремето наследи Скарамучи. А тази седмица шапката си взе и главният икономически съветник на президента Гари Кон, който до последния момент безуспешно се опитваше да отклони своя шеф от намерението му за въвеждане на вносни мита върху стоманата и алуминия. А нека не забравяме, че тъкмо Кон осигури на Тръмп единствения му сериозен успех досега: данъчната реформа, която в края на декември мина и през двете камари на парламента.
Кой ще е следващият?
В лицето на Кон екипът на Тръмп губи един от последните привърженици на свободната търговия и на либерализацията. Защото именно Кон беше човекът, който към лозунга „Америка на първо място" добавяше и „Но не сама". Сега неговия пост навярно ще заеме търговският съветник на Тръмп Питър Наваро, който подкрепя изолационистката политика на президента.
Очевидно е само въпрос на време кога ще си тръгне следващият високопоставен сътрудник на Тръмп. Добре информирани източници твърдят например, че са преброени дните и на шефа на кабинета Джон Кели, който и без друго говори за своята служба като шеф на президентския щаб като за „Божие наказание". Може би ще си тръгне и съветникът по националната сигурност Хърбърт Реймънд МакМастър, който е в обтегнати отношения с президента. А дали пък Тръмп скоро няма да уволни и министъра на правосъдието Джеф Сешънс, когото също не може да понася? Сешънс вече на няколко пъти си предлага оставката, но досега президентът се задоволява само с това да говори публично, че министърът е некадърен.
В една администрация, където цари такъв хаос, не може и да се мисли за работа по същество. Да не говорим, че много от постовете са вакантни. На всичко отгоре по редица важни въпроси Тръмп няма последователна позиция - пример е последният спор около законите за притежаване на оръжие. И още нещо: президентът сякаш изобщо не се интересува от мнението на своите съпартийци по различните въпроси. Той категорично отхвърли предложението на водещи републиканци поне още веднъж да обмисли плановете за налагане на наказателни мита. Многозначителен е фактът, че тъкмо председателят на Камарата на представителите Пол Райън отказа да подкрепи Тръмп за митата. А нали „верният Райън" досега се водеше като един от най-лоялните последователи на президента. Но иначе като общо настроение съпротивата на републиканците си остава доста вяла. Да, понякога гласуват заедно с опозиционните демократи срещу собствения си президент или пък го критикуват публично, но призивът „Този човек трябва да си ходи" не е прозвучавал досега.
Като Ленин?
В медиите могат да се прочетат редица анализи, които започват с фрази като „Доналд сам вкъщи" или „Къща от хаос", но авторите им обикновено остават само на повърхността. А под повърхността на хаоса се вижда ясен план. Ако използваме цитата, който се приписва на бившия съветник на Тръмп Стив Банън, този план изглежда така: „Ленин е искал да разруши държавата - тъкмо това е и моята цел. Искам всичко да се срути и да бъде разрушен целият днешен истаблишмънт". Тази философия е в основата и на предизборния лозунг на Тръмп „Да пресушим блатото!". „Блатото" - това е надменната политическа класа във Вашингтон, към която президентът причислява и голяма част от своите републикански съпартийци. Ето защо той не се вслушва в думите нито на съветници, нито на съпартийци.
Единствената публика, която го интересува, са „гневните бели мъже" - онези изпаднали от съревнованието индустриални работници в така наречения „Ръждив пояс" на САЩ. На тях им е все едно кой съветва президента. Защото Тръмп им обещава това, което искат за чуят - работа и бъдеще. Нищо, че става дума за сектори от миналото. Индустриално-политическите цели на Доналд Тръмп са точно толкова архаични, колкото и обществено-политическите.
След като нито експертите, нито парламентаристите могат да спрат президента в неговия разрушителен курс, тогава това трябва да сторят гласоподавателите. Първата възможност, която се открива пред тях, са междинните избори на 6 ноември тази година.