Кубинският президент Мигел Диас-Канел призна, че страната му преживява "енергийна криза" и страда от недостиг на гориво заради американските санкции. Това налага да се вземат мерки за икономии през идните седмици, предадоха световните агенции.
До 14 септември няма да има доставки на горива в Куба и за облекчаване на ситуация ще се вземат мерки за коригиране (на продажбите) до пристигането на следващия танкер в събота. Това означава и мерки за икономии до края на месеца, когато ще има нови доставки, заяви кубинският лидер.
Ръководството е принудено да вземе временни мерки за свеждане до минимум на въздействието от недостига на горива върху основните услуги за населението в ключови сфери на живота на обществото.
Диас-Канел допълни, че се водят преговори за допълнителни покупки за октомври с цел да се регулира ситуацията и че вече са сключени споразумения с няколко доставчика.
Президентът на Куба отбеляза, че подобна ситуация може да се повтори в бъдеще и тя е резултат от засилването на агресивните действия на САЩ срещу Куба, Венецуела и Никарагуа. "Тези мерки са насочени срещу кубинското общество, това са опити да се покаже, че видите ли кубинското правителство е неефективно. Ние сме народ, който няма да допусне някой да ни сплашва", заяви Диас-Канел.
"САЩ искат да ни отрежат провизиите, за да изтръгнат от нас политически отстъпки", заяви кубинският лидер. През последните месеци Вашингтон засили ембаргото си, което е в сила от 1962 година, за да накара Куба да се откаже от подкрепата си за правителство на венецуелския президент Николас Мадуро.
САЩ скъсаха дипломатически отношения с Куба през 1961 година в отговор на национализацията на американска собственост на острова. След това Вашингтон обяви търговско-икономическо ембарго срещу страната.
Според данни на кубинските власти блокадата, наложена от САЩ, е нанесла на икономиката на Хавана щети за 134,5 милиарда долара. Ако се пресметнат загубите от санкциите, отчитайки обезценяването на долара спрямо цената на златото, то щетите са за 933 милиарда долара.