Седмица на нагнетяване на обстановката в Близкия изток последва нападенията срещу саудитските петролни съоръжения, отговарящи за 5 процента от глобалното производство на суровината. Отговорността за ударите с дронове поеха подкрепяните от Иран бунтовници в Йемен, но Съединените щати обосноваха с разузнавателни данни собствена позиция, според която нападението е извършено от самата ислямска република. Вчера американският президент Доналд Тръмп анонсира нови икономически санкции, включително срещу иранската централна банка, които по думите му са най-тежките ограничения, прилагани някога на държавно ниво. „Най-лесното, което мога да направя е да разруша 15 различни големи неща в Иран. Тогава ще имате хубава, голяма история за отразяване. Но подходът на силната личност изисква да покажеш малко въздържание“, заяви вчера Тръмп. Същевременно ислямската република продължава да отрича отговорността за атаките.
Иран пряко или косвено е свързан с нападението срещу саудитските петролни съоръжения, но Съединените щати са изключително внимателни пред възможността да влязат в пълномащабна война с Техеран. Такова е мнението на експерта по въпросите на сигурността от университета в Брадфорд професор Пол Роджърс. В интервю за предаването „Събота 150“ Веселин Паунов разговаря с него за ефекта от нападенията върху сложните отношения между Иран, САЩ и Саудитска Арабия.
Да започнем с последните развития около това кой носи вината за нападенията. Саудитска Арабия и Съединените щати обвиниха Иран за атаката срещу нефтените съоръжения в Абкайк, с твърдения, че ракетите и дроновете са дошли от иранска територия, предоставяйки някакви доказателства. Но нека първо да попитам доколко са основателни тези обвинения, при положените, че бунтовниците хуси в Йемен поеха отговорност за нападението?
- От военните протоколи става ясно, че някои от ракетите и дроновете идват от Иран, но други са от Йемен. Така че картината не е напълно ясна. Важното в случая е, че ако те идват през Персийския залив от Иран, бихте очаквали системите на американската противовъздушна отбрана да ги засекат. Нищо, че това са нисколетящите въздушни тела. Така че около случая все още има известна мистерия. Предполага се обаче, че най-малкото е имало координирани действия с Техеран. Възможно е, както казват, ракетите да имат ирански произход. Или севернокорейски. Това ще стане ясно по-късно.
От саудитска гледна точка предпочитанията са да се смята, че те идват от Иран, а не от Йемен, заради проблемите, които саудитците имат в Йемен и водената там война. Като цяло не можем да бъдем напълно сигурни, но Иран вероятно е замесен пряко или косвено.
Професор Пол Роджърс публикува вчера статия по темата, в която споменава, че въпреки дрънченето на оръжия, американският президент Доналд Тръмп е изключително предпазлив в отговора си на атаките срещу саудитските петролни съоръжения. На какво се дължи това?
- Американците от известно време си дават сметка, а случилото се потвърждава техните опасения, че има много обекти от западната страна на Персийския залив, които са много уязвими от преки или непреки ирански нападения. Ефектът от нападението срещу Абкайк върху цените на петрола беше доста голям, макар и съоръженията да не бяха сериозно засегнати. А като имате предвид, че Саудитска Арабия е силно зависима от няколкото огромни съоръжения за обезсоляване на вода за питейни и домашни нужди - съоръжения, чиято работа лесно може да бъде нарушена от дронове или полувоенно нападение - то е видима уязвимостта на западния бряг на Залива.
Мисля, че сега американците си дават сметка, че ангажирането в широкомащабна война с Иран ще бъде много опустошително. Като се добавят и намеренията на Тръмп да не допуска намеса на Америка в чужди войни, това са две много добри причини Вашингтон да бъде предпазлив.
Какви са полезните ходове при това положение за американския президент? Смятате ли, че предвижданите нови санкции, за които се говори, ще работят, защото, разбира се, в момента изключвам войната като средство, предвид именно на трагичните последици?
- Американците имат доста малко опции. Трудностите идват от това, че макар и да има много проблеми с Иран като държава и съблюдаването там на човешките права, реалността е, че тази криза бе породена преди година точно от оттеглянето на Съединените щати от ядреното споразумение. До този момент иранците изпълняваха изискванията на Международната агенция за атомна енергия. Докато американците не са готови да преговарят открито и в същото време не облекчат повечето от санкциите, не виждам как иранците ще седнат на масата за преговори.
Иранците страдат тежко от санкциите, няма съмнение, но не виждат защо трябва да се откажат изцяло от споразумението, от което до голяма степен бяха доволни. И, разбира се, европейските държави, както и Русия и Китай, биха искали то да остане в сила. В някаква степен Съединените щати би трябвало да отстъпят, но това далеч не е в природата на сегашния президент.
В този ред на мисли, могат ли американците да разчитат на западните си съюзници и изобщо какви са интересите на другите големи сили в региона?
- Западните съюзници на американците като цяло са доста разделени по въпроса, защото французите и германците, като част от това споразумение, не искат отношенията с Иран да се влошават повече. Във Великобритания този въпрос е много усложнен покрай Брекзит и нуждата сегашното британско правителство да остане в близки отношения със Съединените щати. Освен това, Великобритания има много близки военни отношения със страни в Персийския залив и много тежка бойна техника там. Така че ако има война ще бъде много трудно за британците, особено за кралския флот, да не се намеси. Това е загриженост най-малкото в министерството на външните работи и министерството на отбраната, може би не толкова на Даунинг стрийт.
Що се отнася до региона, очевидно саудитците, заедно с управляващото семейство в Бахрейн и Обединените арабски емирства, са много внимателни към действията на Иран, но не биха искали широкомащабна война. Има шиитски малцинства в много от страните от Залива, в Бахрейн те дори са мнозинство. В крайния резултат могат да се прибавят вътрешни безредици към самите проблеми от войната. Така че каквато и да е реториката срещу Иран, западните страни в Залива, включително Саудитска Арабия, са внимателни, когато става дума за война.
Ако се опитаме да очертаем по-широка картина, как последните събития могат да се отразят в този чувствителен район, защото не трябва да забравяме войната в Сирия и нестабилния Ирак?
- Не виждам как Иран би се отказал от влиянието си в Ирак, което е много силно. Една от целите на войната през 2003 година всъщност бе да се ограничи иранското влияние с назначаване на прозападно правителство в Ирак. Но това се провали и иранското влияние се увеличи доста през последните 15-тина години. За Сирия смятам, че иранците са малко по-предпазливи да се намесват в дългата гражданската война, която може да продължи още време. Но мисля, че няма признаци за намаляване на иранското влияние в Близкия изток, а и не мисля, че те по някакъв начин искат да се откажат от това влияние, още повече, че виждат в Саудитска Арабия най-голямата заплаха за тях.
Да се върнем към атаките в Саудитска Арабия. Много се говори напоследък за това как по-слаби държави успяват да водят успешно войни срещу по-силни такива като използват специфични похвати. Някои ги наричат „тактики от руския учебник за водене на бойни действия“.
- През последните 18 години, откакто така наречената „война срещу тероризма“ започна, се видя , че способността на много мощни западни страни с добре оборудвани професионални армии да контролират проблемите в Афганистан, Ирак, до известна степен Йемен и със сигурност в Либия, определено не отговаря на реалностите. Войните, които се водят сега, така наречените „хибридни войни“, не са по познатия конвенционален начин. Мисля, че западните страни не обръщат необходимото внимание на този факт.
Сега сме свидетели на неконвенционални „хибридни войни“, в които сравнително слаби държави използват цял арсенал от тактики. Западните страни са изправени пред много трудна ситуация, на която трябва да обърнат подобаващо внимание. До голяма степен конвенционалната война вече е отживелица. Но заради огромните търговски интереси на оръжейните компании ще е нужно дълго време, докато хората осъзнаят това.
Какво по-точно включват тези неконвенционални тактики?
- Отричане на извършени действия, информационна война, полувоенизирани действия от различен тип. „Ислямска държава“ може и да загуби териториите си, но става все по-ефективна в Западна и Северна Африка и до голяма степен в Афганистан. В Източен Афганистан и североизточна Нигерия на практика сега има малки халифати, които са под контрола на клонове на „Ислямска държава“.
Тактиката е комбинация от много различни неща. И това се отнася особено за ислямските държави, където хората са толкова загрижени за религията, че са готови да жертват живота си. Това прави много по-трудна задачата на конвенционалните армии. Много е трудно да се справяш с атентатор-самоубиец, ако нямаш необходимите за това огромни ресурси.
Разбира се, когато хората гледат кадри от нападения като това в Саудитска Арабия и при всички тези приказки, че враждуващите страни са готови за война, като се има предвид и че президентът Доналд Тръмп е доста темпераментен, те неизбежно се тревожат от запалването на истинска война. Все пак с това, което казахте ми се ще да завършим малко по-оптимистично, че война няма да има.
Би трябвало да сме оптимисти, но с две уговорки. Първата е непредвидимия характер на президента Тръмп. И втората, когато имате държава с високо напрежение в нея, винаги има риск от три неща - случайности, инциденти и хора, незачитащи морални и обществени норми. Фактори, които в състояние на криза съвсем неволно могат да доведат до нещо по-лошо. В Персийския залив тази фаза продължава и ще бъде така, докато продължава напрежението около кризата с иранската ядрена програма.