Първите пет дни от турската офанзива срещу кюрдския автономен регион в Северна Сирия преминаха според очакванията: турската армия постига известни победи, над 130 000 души вече са се впуснали в бягство (по данни на ООН), а отчаяните кюрди разчитат на помощ от Дамаск. Полза от турската военна операция има от една страна сирийският режим, който ще определи условията, при които кюрдите могат да получат помощ, от друга Русия, която умело лавира между отхвърлянето на турската офанзива и проявата на разбиране спрямо политиката на Анкара.
Засега Турция получава открита подкрепа само от страни като Пакистан и Азербайджан. Най-голямо е отхвърлянето на офанзивата - респективно разочарованието на президента Ердоган - в арабския свят, където на Турция вече не се гледа като на "мека сила". Арабската лига единодушно осъди настъплението. Към нея се присъединиха и емирството Катар, което Турция поддържа в конфликта му със Саудитска Арабия, и Палестина, за чиято кауза Ердоган се застъпва. Конгресът на САЩ заплашва Турция със санкции, а Анкара вероятно възприема като студен душ това, че американски самолети отново патрулират в някои части на Северна Сирия, за да предотвратят турското настъпление.
Най-острата критика идва от Европа. Някои държави вече са спрели износа на оръжие за Турция. А тя призовава ЕС да признае законните ѝ интереси в сферата на сигурността, т.е. борбата срещу Кюрдската работническа партия ПКК. Европейският съюз обаче има други приоритети: Европа се страхува от завръщането на "Ислямска държава" и от нова бежанска вълна.
Ердоган не оспорва това - не за първи път криза, предизвикана от него, засилва вътрешнополитическите му позиции. Операцията неутрализира две опасности за управлението му: тя внася разкол сред опозиционните партии в страната, едната от които (Републиканска народна партия) подкрепя военните действия, а другата (прокюрдската Народна демократична партия) ги отхвърля. Освен това по време на война отцепниците от неговата Партия на справедливостта и развитието не биха могли да основат нови партии, както бяха обявили по-рано. Поради липсата на международна подкрепа, има голяма вероятност Турция да се задоволи с по-малко от целите, които си е поставила за операцията "Извор на мира". Тъй като само така тя би могла да избегне продължителната война и да запази репутацията си.
Райнер Херман, ФАЦ