Лидерите на Европейския съюз започват тежки двудневни преговори относно съвместния седемгодишен бюджет от 2021-а. Те трябва да измислят как да запълнят дупката в размер на 75 милиарда евро, която Брекзит остави след себе си, като същевременно се сблъскват и с други предизвикателства като скъпите регулации, насочени към климатичните промени. Това съобщи Reuters.
Съвместният бюджет е най-осезаемият израз на ключовите теми, върху които държавите-членки на ЕС искат да се съсредоточат през следващите седем години, както и на желанието им да съберат средства.
Въпреки че блокът иска да харчи за мерки срещу климатичните промени, миграцията, дигитализацията и сигурността, богатите нетни вносители отказват да плащат повече, докато по-бедните нетни получатели са решени да запазят подкрепата, която получават за земеделие и инфраструктурно развитие.
„Всичко е на масата. Чакането няма да улесни нещата", каза председателят на Европейския Съвет Шарлз Мишел преди срещата на върха на лидерите.
Стартовото предложение за национални вноски е 1,074% от брутния национален доход (БНД) на блока, или 1,09 трилиона евро. И макар това да е само малка част от бюджетите на 27-те държави-членки, има малка вероятност лидерите да стигнат до консенсус тази седмица.
Дискусията със сигурност ще покаже както разделенията в блока, така и различните приоритети на страните от север и юг, изток и запад и на по-силно и по-слабо развитите икономики.
„Предложението не е честно, защото то намалява кохезионните фондове, а ние имаме нужда от инвестиции“, заяви чешкият премиер Андрей Бабиш преди срещата. „Това ще бъде тежка борба. Мисля, че позициите са толкова отдалечени, че едва ли ще има споразумение", допълни той.
Бюджетът на ЕС получава пари от вносни мита върху стоки, влизащи в единния пазар, част от данъците върху продажбите, антитръстови глоби, налагани от ЕС и от национални вноски.
Той отива за земеделски субсидии, изравняване на жизнения стандарт в целия блок, управление на границите, изследвания, сигурност и различни програми за чуждестранна помощ.
Нетни вносители, наречени „пестеливата четворка“, която се състои от Холандия, Австрия, Швеция и Дания, искат да ограничат бюджетните вноски до 1,00% от БНД. Германия, която е най-големия вносител, е готова да приеме малко повече, но 1,07% е твърде високо за Берлин.
Блокът също така търси нови източници на приходи, но лидерите не са единодушни по въпроса дали предложеният данък върху пластмасовите отпадъци или споделянето на печалби от търговията с въглеродни емисии са начина.
Испания е бясна, защото ще получи само малка част от новите средства, предвидени за икономически преход към въглеродна неутралност, докато Литва търси компенсация за намаляващото си население.
Очаква се сложните преговори да отнемат повече от само една среща на върха на ЕС, въпреки че европейските служителите предупреждават, че блокът трябва да стигне до споразумение възможно най-скоро.