Много от променящите света събития се случват без много шум, почти при пълна тишина. Преди няколко дни опитен гръцки дипломат, германски съдия и близък съветник на турския президент Реджеп Тайип Ердоган седнаха на една маса в малка сграда до германското канцлерство в Берлин. Подобна сцена би била немислима преди няколко години, тъй като единствените посредници между Гърция и Турция след 1950 г. са американци. Дийн Ачесън, Кларк Клифърд, Сайръс Ванс и Ричард Холбрук са едни от по-известните посредници за Кипър или Егейско море, пише електронното издание на вестник Kathimerini в материал, цитиран от агенция "Фокус".
Нещата обаче бързо се променят около Гърция и по целия свят. Америка се оттегли в своята черупка и традиционните външнополитически механизми се разпаднаха. Много активен и способен посланик може да предаде различен образ на местната публика, но истината не може да бъде скрита и за съжаление Ердоган знае всичко това твърде добре.
Тук, в този квартал, сме склонни да преживяваме тектоничните промени на глобалната сцена като далечно ехо. Но е време да изхвърлим старите инструменти, които използвахме за анализ на света. И не мисля, че вече можем да изключим нещо. Искам да кажа например, че никой не бива да се изненадва, ако види Москва да посредничи при евентуална ескалация на напрежението между Гърция и Турция, посочва авторът. Тя прави това на много фронтове, а ако изиграе такава роля между две държави-членки на НАТО, това ще увеличи престижа ѝ. Природата мрази вакуума, а САЩ оставиха прекалено голям, който ще бъде запълнен от други.
Междувременно продължаваме да търсим стратегически отношения, които ще действат като „застрахователна полица“ срещу Анкара. Опитахме го с Франция, но променихме мнението си и го очаквахме от Израел, но връзката никога не може да стигне толкова далеч. Китай все още не е част от нашите изчисления, защото не е проявил никакво желание да се включи. Що се отнася до САЩ, опасявам се, че често утежняваме дребни проблеми и ги тълкуваме за наше удобство. Вашингтон никога не се е и преструвал, че ни предоставя „застрахователна полица“. Просто знаехме, че има аварийния номер, по който можем да се обадим и ще отговори при необходимост.
Моето скромно мнение е, че най-мъдрото нещо в такава променлива обстановка е да си купим време и да останем спокойни. Бъдещето на Турция е непредвидимо и пълно с риск. Нуждаем се от време, за да надградим въоръжените си сили и да се възстановим като страна. Също така ни трябва време, за да видим къде ще падне топчето в колелото на рулетката, преди да проектираме новата си външна политика.