Писмата, писани на ръка, днес са рядкост. В повечето случаи си общуваме предимно дигитално. Толкова по-голяма е радостта ни, когато намерим в пощенската си кутия писмо. И до днес са запазени интересни писмени документи от минали епохи - например писмата на известни личности. Представяме Ви седем от тях:
Елвис Пресли изпраща поздрави от Германия
"Съжалявам, че не мога да отговоря на всяко писмо до мен", пише Елвис Пресли през 1959 година. Тогава той кара военната си служба в американската армия на германска земя. От 1958 до 1960 Пресли е войник в американска част, разположена в провинция Хесен. По това време кралят на рокендрола получава толкова много писма от свои почитатели от цял свят, че се вижда принуден да им отговори със стандартно написан текст, в който между другото се казва: "Ценя всеки един от Вас и всяко писмо, което получавам, ми помага да продължа по същия път".
Алберт Айнщайн пише на Махатма Ганди
През 1931 Алберт Айнщайн пише до Махатма Ганди писмо, изпълнено с възхищение: "Със своето дело Вие показахте, че и без насилие могат да се постигнат забележителни неща, дори и сред хора, които сами не са склонни да се откажат от употребата на насилие. Иска ни се да се надяваме, че Вашият пример ще окаже въздействие и отвъд границите на Вашата страна и ще допринесе за това военните конфликти да бъдат изместени от решенията на една международна инстанция, чието изпълнение ще се гарантира от всички". Ганди изпраща бърз отговор на Айнщайн и го кани в Индия. До лична среща между двамата обаче така и не се стига.
Махатма Ганди пише на Адолф Хитлер
Толкова по-странно и абсурдно звучи на този фон писмото, написано от Махатма Ганди през 1939 до Адолф Хитлер: "Скъпи приятелю", пише Ганди, "повече от ясно е, че Вие сте единственият човек в света, който днес може да предотврати една война. Война, от която целият свят би подивял. Ще се вслушате ли в апела на човек, който съзнателно и небезуспешно се е опитвал да избягва всяко насилие?".
Апелът на Ганди обаче остава нечут. Само няколко седмици по-късно войници на Вермахта навлизат в Полша, с което се слага началото на Втората световна война.
Вирджиния Улф се сбогува със съпруга си
През 1941 британската писателка Вирджиния Улф пише вълнуващо писмо, с което се прощава от съпруга си Леонард. "Ти ме дари с възможно най-голямото щастие. За мен ти бе всичко, което един човек може да бъде за другиго. Не вярвам, че има други двама, които да са били така щастливи, като нас, докато не се появи тази ужасяваща болест", пише Улф, която страдала от тежки депресии. Малко по-късно писателката избира смъртта.
Леонардо да Винчи си търси работа
Към 1480 година Леонардо Да Винчи пише писмо с десет точки, в които изтъква качествата си, за да бъде назначен за военен инженер в двора на Лудовико Сфорца, по-сетнешния херцог на Милано. Писмото издава голямото самочувствие на твореца: "И ако споменатите горе неща се видят някому невъзможни или неосъществими, то аз съм готов да ги демонстрирам във Вашия парк или всяко друго място, посочено от Ваше Величество, комуто аз смирено се препоръчвам." Сфорца назначава младия Да Винчи и няколко години по-късно му дава поръчка за известната картина "Тайната вечеря".
Кралица Елизабет II изпраща рецепта
Записаните на ръка готварски рецепти водят до най-добрите резултати. Особено, когато са излезли изпод ръката лично на британската кралица Елизабет Втора. Щастлив получател на едно от тези писма през 1960 година става тогавашният американски президент Дуайт Айзенхауер, който не могъл да забрави вкуса на поднесените му в кралския дворец в Лондон палачинки.
Няколко месеца по-късно кралицата му изпраща написана на ръка рецепта, която започва с думите: "Тези количества са за 16 души. Ако желаете по-малък брой, сложете по-малко брашно и мляко, а останалите продукти могат да се използват в упоменатите количества."
1700 писма от влюбения Гьоте
"Твоето присъствие оказа чудотворно влияние на моето сърце, не мога да ти опиша как се чувствам!", пише през 1776 година Йохан Волфганг фон Гьоте, изпълнен с копнеж и обич към Шарлоте фон Щайн. Младият Гьоте пише общо 1700 писма до своята любима, която е със седем години по-възрастна от него. Предполага се обаче, че тя не му е отвърнала с взаимност, а е останала вярна на съпруга си. В продължение на няколко години Гьоте се опитва да забрави несподелената любов, пътувайки из Италия. Във Ваймар той се връща през 1788 година, където се запознава с по-сетнешната си съпруга Кристиане Вулпиус.
Автор: Паула Рьозлер