Свободата и закона в Средиземноморието не могат да бъдат предоставени в ръцете на ислямистки автократ, поел националистически и религиозен курс. Това заяви в интервю за „Фигаро“ Адриен Дезюен, който е експерт по международни отношения във фондация „Пон Ньоф” – частен изследователски център, предаде агенция БГНЕС.
Фигаро: Права ли е Франция, когато подкрепя категорично Гърция и Кипър в конфронтацията им с Турция, да рискува да постави под заплаха отношенията си с Германия?
Адриен Дезюен: В тези трудни времена у нас остава ласкателното впечатление, че Франция спасява честта на Европа. Държавите в северната и в източната част на континента изглеждат невидими, обсебени от желанието да изтласкат Русия с помощта на САЩ. Турция ловко се промъкна в традиционното американско-руско съперничество. Благодарение на своята позиция тя си позволява „да си разиграва коня” в Средиземноморието, поглеждайки с безпрецедентно високомерие към Франция. Но на нея трябва да ѝ се напомни, че въпреки че обикновените ѝ въоръжени сили превъзхождат в количествено отношение френските, Франция е ядрена държава, която няма да допусне никаква агресия.
Турция регулярно и системно нарушава суверенитета на Гърция и Кипър по море и суша, точно както Китай нарушава суверенитета на своите съседи в Източнокитайско море. Югоизточна Азия може да ни се струва далече и с основание, но Средиземно море ни засяга непосредствено. Ако Франция и средиземноморските ѝ съюзници не започнат да действат сега, на Турция постепенно ще ѝ бъде позволено да се самопровъзгласи за страж на морските ни граници. Но свободата и закона в Средиземноморието не могат да бъдат предоставени в ръцете на ислямистки автократ, поел националистически и религиозен курс.
От 1945 г. Германия е пацифистка държава и това е добре. Няма да се опитваме да я ремилитаризираме на всяка цена. За съжаление, тя е заложник на своето силно турско малцинство. Ако внезапно реши да се присъедини към френската военна дипломация, Ангела Меркел би си навредила. Берлин председателства Европейския съюз в близките шест месеца, а Европейската комисия е оглавявана от министъра на отбраната на Германия, която е от близкото обкръжение на Меркел.
Това е още един елемент, който трябва да бъде взет предвид. Германия се опитва да стане арбитър, който е абсолютно безполезен във време на изключително напрежение, когато на карта е поставено оцеляването на Европа и нейният авторитет. От друга страна, челен удар между Франция и Турция би бил лош ход от гледна точка на нашите германски съюзници. Но в крайна сметка тази криза ще ни помогне да разберем кои са ни истинските приятели и на кого можем да разчитаме в случай на нанасяне на тежък удар. Това със сигурност не е НАТО, чийто член е Турция.
Фигаро: А това не е ли още един удар по проекта на европейската дипломация?
Адриен Дезюен: Европейската дипломация като такава никога не е съществувала. И не може да съществува. Възможни и желателни са отделни коалиции по конкретна тематика или програма, както беше прекрасната френска инициатива за провеждане на среща на върха на държавите от Южна Европа (Med 7) на Корсика. Но не трябва да забравяме, че европейското строителство още в самото начало се отказа от всички стратегически амбиции. Неговата цел още от края на 40-те години беше да запази американската мощ на своя територия, за да не се наложи никога повече да преживее или да води война.
Освен Франция на генерал дьо Гол, всички европейски държави се съгласиха да предадат своето политическо и военно ръководство на нахлулия американски защитник. Европейският съюз не се замисли върху факта, че Съединените щати могат да ни оставят на произвола на съдбата, както го направиха през 1914 и 1940 г. Но американците се измориха да осигуряват в продължение на десетки години скъпоструващата опека в Европа. Въпреки че САЩ се възползваха от възможността да потиснат руската военна мощ, те искаха повече пари и по-малко дискусии със съюзниците.
Фигаро: Трябва ли да приемаме сериозно заплахите на Ердоган?
Адриен Дезюен: Ердоган е чист популист. Той винаги прибягва до обиди и публични скандални действия, за да поддържа популярността си сред масите. Но 20 години след идването си на власт той се сблъсква с трудности практически на всички фронтове. Завоеванията му в Сирия и операциите в Либия са повече или по-малко успешни, насочени към това да се отвлече общественото внимание от икономическите и политическите неуспехи на президента. Между другото, Ердоган е избрал грандиозна съдба за народа си – да му върне тази тежест, която е имал в разгара на развитието си през XVI век. Но засега турската лира се намира на своето най-ниско ниво, той изгуби Истанбул, а бившият му министър-председател и дипломатически съветник Ахмет Давутоглу осъжда резултатите от неговата политика и стремежа към хегемония.
По този начин Ердоган става все по-зависим от най-националистическата и екстремистка фракция в Турция – Партията на националистическото действие, зад която стоят много влиятелните „Сиви вълци”.
Този турски ислямски национализъм, който възхвалява както величието на Османския халифат, така и единството и военната централизация, създадени по времето на Мустафа Кемал, трябва да се приема сериозно. Не трябва да се подценяват действията на турския президент по отношение на катедралата „Света София” и църквата „Христос Спасител”. Неговата програма е ислямизацията на Европа. Етническото и религиозно прочистване в Турция имаше своите прецеденти с арменци, гърци и кюрди. Ако позволим на Ердоган да напредне дори с няколко километра, цялото Средиземноморие и Балканите ще потънат в хаос.