Започването на работа във Великобритания се превръща в сериозно предизвикателство за европейските граждани след излизането на страната от ЕС. Въпреки че социалните медии са пълни със съобщения за търсене на хора в английски ферми, социални домове и куриерски фирми, шансовете за наемане не са големи.
В повечето обяви се предупреждава, че е добре кандидатите да имат статут за уседналост в Обединеното кралство и национален осигурителен номер, за да се избегнат някои трудности при сключване на договор. А както показа наша проверка, те не са никак малко.
Заради Брекзит вече е невъзможно да отидеш на Острова и да започнеш да си търсиш работа, ако преди края на миналата година не си бил в страната и не си уредил своя статут. Можеш да влезеш като турист или гостуващ на близки, но при това положение съществува ограничение за престой до 6 месеца и забрана да се трудиш.
Единствената законна възможност за новопристигащи българи, желаещи да работят, е да кандидатстват за трудова виза. И това важи дори за сезонните работници в английски ферми, които обикновено пребивават няколко месеца всяка година в Обединеното кралство. Те например трябва да платят 244 паунда за кандидатстване за 6-месечна виза и да разполагат с 1270 паунда за издръжка първоначално, които да са в банковата им сметка от поне месец.
Тъй като повечето сезонни работници нямат такава сума, е разрешено да сключат договор за спонсорство с бъдещия си работодател за нея и след това да им се удържа от заработеното. Така че е добре да имат предвид, че едни 1514 паунда от това, което изкарат, или 3430 лева, ще отидат за покриване на новите визови изисквания. Отделно са транспортните разходи за стигане до Великобритания, които в най-добрия случай са около 100 лева.
За други професии с дългосрочни договори визовите такси са между 232 и 1408 паунда и има изискване да изкарват поне 25 600 паунда годишно и добро владеене на английски език. Също да плащат годишна такса от 624 паунда за здравно обслужване.
Последните дни се разбра, че българските граждани нямат право да кандидатстват и за 55 паунда намаление на всички визови такси – възможност, давана на граждани от 26 държави, сред които 21 от ЕС.
Затова нашенците, отиващи да се трудят в английски ферми например, ще плащат 244 паунда за виза, а колегите им от съседните ни Македония, Турция и Гърция - по 189 паунда. Когато пък кандидатстват за работа в болници или социални домове, разликата ще е съответно 232 и 177 паунда за тригодишна виза, а за по-дълга – 464 и 409 паунда в полза на съседите ни.
Притеснителното е, че и британските им работодатели също не могат да разчитат на отстъпка от 199 паунда за издаване на сертификат за спонсорство, изискван при кандидатстване за виза, което прави българите “по-скъпи” на наемащите ги фирми.
В подобно неравнопоставено отношение са още гражданите на Румъния, Естония, Литва и Словения. Британските власти обясняват това разделение със списък от държави, които са ратифицирали Социалната харта на Съвета на Европа - международен договор от 1961 г.
Документът задължава подписалите го страни да облекчат съществуващите формалности и да намалят или да премахнат таксите, плащани от чуждестранни работници или техни работодатели.
Засегнатите 5 държави също са се присъединили към хартата, но са подписали по-нов неин вариант, който Лондон решава да не спазва след Брекзит, още повече че въпросът не е бил част от преговорите за излизането на Великобритания от съюза.