Европейската комисия представи план за действие за развитие на биологичното производство. Общата му цел е стимулиране на производството и потреблението на биологични продукти, достигане до 2030 г. на дял на биологичното земеделие в размер на 25 % от земеделската земя, както и значително увеличаване на биологичната аквакултура.
Биологичното производство осигурява редица важни ползи: използваните за такова производство полета се отличават с около 30 % по-голямо биологично разнообразие, отглежданите по биологичен начин животни са в по-добро състояние и приемат по-малко антибиотици, земеделските стопани, занимаващи се с биологично производство, имат по-високи доходи и са по-адаптивни, а потребителите знаят какво точно получават благодарение на логото на ЕС за биологични продукти. Планът за действие е в съответствие с Европейския зелен пакт, както и със стратегията „От фермата до трапезата“ и Стратегията за биологичното разнообразие, съобщиха от пресслужбата на ЕК.
Планът за действие е разработен с цел на сектора на биологичното производство, който вече бързо се разраства, да се предоставят правилните инструменти за постигане на целта от 25 %. В него се предлагат 23 действия, структурирани около 3 направления — стимулиране на потреблението, увеличаване на производството и по-нататъшно подобряване на устойчивостта на сектора — с цел да се осигури балансиран растеж на сектора.
Комисията насърчава държавите членки да разработят национални планове за действие в областта на биологичното производство, за да увеличат своя национален дял на биологично земеделие. Налице са съществени различия между държавите членки по отношение на използваната понастоящем за биологично земеделие земя, като нейният дял е в интервала от 0,5 % до над 25 %. С националните планове за действие в областта на биологичното производство ще се допълнят националните стратегически планове по ОСП, като се набележат мерки, излизащи извън обхвата на земеделието и на предложеното по линия на ОСП.
Насърчаване на потреблението
Нарастващото потребление на биологични продукти ще бъде от решаващо значение, за да се окуражат земеделските стопани да осъществят преход към биологично земеделие и по този начин да повишат своята рентабилност и адаптивност. За целта в плана за действие се предлагат няколко конкретни действия, насочени към стимулиране на търсенето, запазване на доверието на потребителите и поставяне на биологичните храни в полезрението на гражданите. Сред тях са: предоставяне на информация и осъществяване на комуникация по въпросите на биологичното производство, насърчаване на потреблението на биологични продукти, стимулиране на по-широкото използване на биологични продукти в обществените столове чрез обществени поръчки и засилено предлагане на биологични продукти в рамките на схемата на ЕС за храни в училищата. Действията също така са насочени например към предотвратяване на измамите, повишаване на доверието на потребителите и подобряване на проследимостта на биологичните продукти. Частният сектор също може да играе важна роля, например като предоставя на служителите „биочекове“, които те да могат да използват за закупуване на биологични храни.
Увеличаване на производството
Понастоящем около 8,5 % от земеделската площ в ЕС се използва за биологично земеделие и тенденциите сочат, че при сегашния темп на растеж този дял в ЕС ще достигне 15—18 % до 2030 г. С този план за действие се предоставя инструментариумът за даване на допълнителен тласък и достигане на 25 %. Макар вниманието в плана за действие да е до голяма степен насочено към „притегателния ефект“ от страна на търсенето, общата селскостопанска политика ще продължи да бъде основен инструмент за подкрепа на прехода. Към момента около 1,8 % (7,5 милиарда евро) от средствата по ОСП се използват за подпомагане на биологичното земеделие. Бъдещата ОСП ще включва екосхеми, обезпечени с бюджет в размер на 38—58 милиарда за периода 2023—2027 г., в зависимост от резултатите от преговорите по ОСП. Екосхемите може да се използват за стимулиране на биологичното земеделие.
Отвъд обхвата на ОСП сред основните инструменти са организирането на информационни мероприятия и работата в мрежа за споделяне на най-добри практики, сертифицирането по-скоро на групи земеделски стопани, отколкото на отделни стопани, научните изследвания и иновациите, използването на блокова верига и на други технологии за подобряване на проследимостта и повишаване на прозрачността на пазара, засилването на преработката на местно равнище и в малък мащаб, оказването на подкрепа за организирането на хранителната верига и подобряването на храненето на животните.
С цел повишаване на осведомеността относно биологичното производство Комисията ще организира ежегоден „Ден на биологичното производство“ в ЕС и ще присъжда награди в рамките на биологичната хранителна верига, за да отличи високите постижения на всеки един от нейните етапи. Комисията ще насърчава също така развитието на мрежи за свързан с биологичното производство туризъм посредством формиране на „биорайони“. „Биорайоните“ са области, в които земеделските стопани, гражданите, туристическите оператори, сдруженията и публичните органи работят заедно за устойчиво управление на местните ресурси, основаващо се на принципите и практиките на биологичното производство.
В плана за действие също така се отбелязва, че биологичното производство на аквакултурни животни продължава да е относително нов, но разполагащ със значителен потенциал за растеж сектор. С предстоящите нови насоки на ЕС относно устойчивото развитие на аквакултурата в ЕС държавите членки и заинтересованите страни ще бъдат насърчени да оказват подкрепа за увеличаване на биологичното производство в този сектор.
Подобряване на устойчивостта
На последно място, с него се цели допълнително подобряване на резултатите от биологичното земеделие от гледна точка на устойчивостта. За целта действията ще бъдат насочени към подобряване на хуманното отношение към животните, гарантиране на наличието на биологични семена, намаляване на въглеродния отпечатък на сектора и свеждане до минимум на използването на пластмаси, вода и енергия.
Комисията възнамерява също така да увеличи дела на научните изследвания и иновациите и да насочи най-малко 30 % от бюджета, предназначен за изследователски и иновационни действия в областта на земеделието, горското стопанство и селските райони, към теми, които са специфични или от значение за сектора на биологичното производство.
Комисията ще следи отблизо напредъка чрез ежегодно проследяване заедно с представители на Европейския парламент, на държавите членки и на заинтересованите страни, както и чрез шестмесечни доклади за напредъка и чрез междинен преглед.
Изявления на членовете на колегиума:
Изпълнителният заместник-председател за Европейския зелен пакт Франс Тимерманс заяви: Земеделието е един от основните фактори за загубата на биологично разнообразие, а загубата на биологично разнообразие е сериозна заплаха за земеделието. Необходимо е спешно да възстановим равновесието в нашите отношения с природата. Това не е проблем, пред който са изправени само земеделските стопани; той засяга цялата хранителна верига. С този план за действие целим да стимулираме търсенето на биологично земеделие, да помогнем на потребителите да правят информиран избор и да подкрепим европейските земеделски стопани в техния преход. Колкото повече земи заделим за биологично земеделие, толкова по-добре ще защитим биологичното разнообразие в тези земи и в заобикалящите ги области.
Европейският комисар по въпросите на селското стопанство Януш Войчеховски заяви: Секторът на биологичното производство е известен със своите устойчиви практики и с устойчивото използване на ресурсите, което му отрежда централна роля в постигането на целите на Зеления пакт. За да достигнем целта за 25 % биологично земеделие, е нужно да осигурим търсенето да стимулира растежа на сектора, като същевременно отчитаме значителните разлики между секторите на биологичното производство на отделните държави членки. Планът за действие в областта на биологичното производство предоставя инструменти и идеи, които да съпътстват балансиран растеж в сектора. Развитието ще бъде подкрепено по линия на общата селскостопанска политика, научните изследвания и иновациите, както и чрез тясното сътрудничество с ключови участници на равнището на ЕС, както и на национално и местно равнище.
Комисарят по въпросите на околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс Синкявичюс заяви: Биологичното земеделие е източник на много ползи за околната среда, тъй като допринася за доброто състояние на почвите, намалява замърсяването на въздуха и водите и подобрява биологичното разнообразие. Същевременно, като се има предвид, че през последното десетилетие търсенето нараства по-бързо от производството, секторът на биологичното производство носи икономически ползи на заетите в него лица. Новият план за действие в областта на биологичното земеделие ще бъде основен инструмент за проправяне на пътя към постигане на целите, заложени в Стратегията за биологичното разнообразие и в стратегията „От фермата до трапезата“, а именно 25 % от земеделската площ да се използва за биологично земеделие и да се постигне значително увеличение на биологичната аквакултура. Освен това с новите стратегически насоки за устойчиво развитие на аквакултурата на ЕС, които скоро Комисията ще приеме, допълнително ще се насърчи биологичната аквакултура.
Контекст
В плана за действие са взети предвид резултатите от обществената консултация, проведена от септември до ноември 2020 г., при която бяха получени общо 840 отговора от заинтересовани страни и граждани. Той е инициатива, обявена в публикуваните през май 2020 г. стратегия „От фермата до трапезата“ и Стратегия за биологичното разнообразие. Тези две стратегии бяха представени в контекста на Европейския зелен пакт, за да се даде възможност за преход към устойчиви продоволствени системи и да се противодейства на основните фактори за загубата на биологично разнообразие.
В публикуваните през декември 2020 г. препоръки към държавите членки за техните национални стратегически планове по ОСП Комисията включи целта до 2030 г. площта, използвана за биологично производство в ЕС, да достигне 25 %. Държавите членки са приканени да определят национални стойности за тази цел в своите планове по ОСП. Впоследствие, въз основа на местните условия и потребности, държавите членки ще обяснят как възнамеряват да постигнат тази цел, използвайки инструментите на ОСП. Комисията представи своите предложения за реформа на ОСП през 2018 г., чиято цел е да въведе по-гъвкав подход, основан на изпълнението и резултатите, вземащ предвид местните условия и потребности, който същевременно увеличава амбициите на равнището на ЕС от гледна точка на устойчивостта. Новата ОСП е изградена около девет цели, които са и основата за разработване на стратегическите планове по ОСП на държавите членки.