Могат ли чувства като щастие или надежда, гняв или презрение да влияят на здравето ни? Германски кардиолог твърди, че чувствата ни отварят вратите към здравословен и пълноценен живот. Ето неговите съвети:
Какви чувства вълнуват пациента на болничното легло – от това лекарите обикновено не се интересуват особено. Те взимат решенията си за терапията главно на базата на научните познания и доказаните факти. Дълги години така постъпвал и опитният кардиолог Албрехт Хемпел от Дрезден. Но няколко случая от практиката му го накарали да преосмисли убежденията си. При двама пациенти той констатирал, че чисто „медицинският ремонт“ на организма не е достатъчен за пълното им възстановяване. „Нашите чувства ни отварят вратите към пълноценен и здравословен живот,“ пише доктор Хемпел в своята книга „Здравето е въпрос и на чувства“.
Има различни възгледи за видовете чувства, но според Албрехт Хемпел главните са шест: любов, щастие, злоба (а понякога и ярост), тъга, ревност и страх. Ние изпитваме тези чувства буквално с цялото си тяло. И обикновено ги делим на приятни и неприятни. Сред положителните са любовта, надеждата, увереността, щастието, а сред отрицателните – злобата, тъгата, ревността, завистта, страхът. Но нещата изобщо не са толкова прости, твърди д-р Хемпел, който е професор по интегративна медицина.
За "трудните" чувства
Съвършено изненадващо е твърдението му, че лоши чувства всъщност няма: „Независимо дали чувствата са приятни или неприятни – всички те са послания, откриващи дверите към нашия живот. Те са мост на Аза към настоящето.“ Вместо за „отрицателни чувства“ Хемпел предпочита да говори за „сложни“, „трудни“ или „проблематични“. Болезнено чувство човек може да изпита дори във връзка с някоя изцяло положителна и радостна ситуация или с иначе позитивно натоварено понятие. В определени случаи спомените за една любов от миналото причиняват именно болка, за едно изгубено приятелство – страдание, а думата „празник“ може, в зависимост от ситуацията, да ни преизпълни с тъга. Всичко опира до индивидуалния „каталог на чувствата“.
Тъкмо „трудните чувства“ изострят нашето внимание, те ни предупреждават, че трябва да действаме, да променим нещо. Затова и не бива да ги пренебрегваме или потискаме, защото иначе те могат да си „отмъстят“. Ревността, обидата, срамът, угризенията на съвестта, скръбта или непреодолимият страх отнемат до 70% от жизнената ни енергия и снижават съпротивителната способност на имунната ни система, твърди професор Хемпел. Затова, вместо да ги потискаме или игнорираме, ние трябва да се опитаме да ги разберем и да ти насочим в друго, по-конструктивно русло.
От опита си като кардиолог, д-р Хемпел е установил, че много пациенти се чувстват жертва на обстоятелствата, изпитват вина заради някакво печално събитие или пък заради собствената си несъстоятелност. Други пък са склонни да обвиняват целия свят за своите неволи. Да живееш с миналото и с грешките от досегашния си живот, това означава изобщо да не живееш, сигурен е лекарят. Той сравнява тази ситуация с пътник в карета, която се тегли от два впряга. Предният впряг (приятните чувства) се опитва да го откара напред, към бъдещето, докато задният (трудните чувства) дърпа назад към тъгите и неволите от миналото. Ясно е какво следва. В най-добрия случай – застой, тъпчене на място. В най-лошия случай организмът реагира и настъпват сериозни заболявания.
Всичко е в нашите ръце
Ако обаче съумеем да боравим със собствените си чувства, ние имаме много по-добър шанс за здравословен и щастлив живот. Всичко е в нашие ръце, казва професорът и ни съветва да пристъпим към дела, да се опитваме да трансформираме „трудните чувства“ в положителни.
За това помагат и определени упражнения. Професор Хемпел предлага редовно да анализираме преживените ситуации и изпитаните чувства. В семейството, например, е много ценно всеки край масата за вечеря да разкаже за преживяното и да изслуша другите, без да ги прекъсва. На работа пък колегите могат по същия начин да обсъдят случилото се през седмицата. Лекарят предлага и нещо особено оригинално: за всяко изпитано чувство слагайте по едно стъклено топче в някакъв съд, а накрая на деня със сигурност ще се удивите от броя на топчетата. Помислете над това, призовава лекарят.
"Дневник на чувствата"
Професор Хемпел е привърженик на интегративната медицина, тоест – на синтеза между традиционни и нови медицински подходи. Изхождайки от този възглед, той препоръчва на всички, които искат да останат в добро физическо и психическо здраве, да си водят „дневник на чувствата“, в който всеки ден да отговарят на пет въпроса:
1. Как се чувствах днес?
2. Имах ли през днешния ден трудни, сложни чувства?
3. Ако да: може ли в тази ситуация да се постъпи и по различен начин?
4. Ако бях постъпил другояче, щеше ли да има нужда да се извинявам пред някого?
5. Ако реша да не променям нищо: по какъв начин мога да се дистанцирам от това трудно чувство и да се върна към себе си?
Когато празнуваме собственото си щастие, ние славим живота и укрепваме собственото си здраве,“ обобщава професор Хемпел в своята книга. Някои от неговите съвети изглеждат необичайни, други – банални, но все пак си струва човек да се замисли над тях.